Чл. 76. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) В отделни и специфични случаи компетентен орган може, без да е налице условието по чл. 72, ал. 1, т. 2 и без да се засяга международен договор, да предава лични данни пряко на получатели, установени в трети държави, само ако са спазени разпоредбите на тази глава и е изпълнено всяко едно от следните условия:

1. без предаването не може да се изпълни или сериозно би се затруднило изпълнението на задача на предаващия компетентен орган, произтичаща от правото на Европейския съюз или от законодателството на Република България, за целите по чл. 42, ал. 1;

2. предаващият компетентен орган реши, че основните права и свободи на субекта на данни не надделяват над обществения интерес, който налага предаването в конкретния случай;

3. предаващият компетентен орган смята, че предаването на орган, който е компетентен в третата държава за целите по чл. 42, ал. 1, е неефективно или неподходящо, по-специално тъй като предаването не може да се осъществи навреме;

4. органът на третата държава, който е компетентен за целите по чл. 42, ал. 1, е уведомен без излишно забавяне, освен ако това е неефективно или неподходящо;

5. предаващият компетентен орган уведоми получателя за конкретната цел или цели, единствено за които получателят може да обработва личните данни, при условие че такова обработване е необходимо.

(2) Международен договор по ал. 1 е всяко двустранно или многостранно международно споразумение, което е в сила между държави - членки на Европейския съюз, и трети държави в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейското сътрудничество.

(3) Компетентният орган, предаващ личните данни, документира всяко предаване по ал. 1 и уведомява комисията, съответно инспектората, за него.