Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) (1) Специална защита по смисъла на този закон е прилагането на комплекс от мерки за защита и дейности, предприемани от определени държавни органи, за да се намали рискът от осъществяване на противоправни посегателства спрямо лицата по чл. 3 и да се повиши тяхната безопасност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2021 г.) Специалната защита се осъществява чрез предварителна защита и Програма за защита на застрашени лица при условията на конспиративност по ред и начин, определени с акт на министъра на правосъдието.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2021 г.)Предварителната защита представлява комплекс от мерки, който осигурява незабавна защита на застрашено лице. Предварителната защита се прилага до издаване на акта на министъра на правосъдието или до вземане на решението на Съвета по защита по чл. 17 за срок до 30 дни, който може да бъде удължен при необходимост с не повече от 30 дни.

(4) Програмата за защита на застрашени лица, наричана по-нататък "Програма за защита", представлява комплекс от мерки, предприемани по отношение на лица, получили статут на защитени лица по този закон.

(5) Специалната защита може да включва и дейности по осигуряване на социална, медицинска, психологическа, правна и финансова помощ, подпомагащи интеграцията на лицето в новата среда.

(6) Мерките по специалната защита са задължителни за всички органи на държавна власт и местното самоуправление, както и за всички юридически и физически лица.

(7) При изпълнение на специалната защита Бюрото по защита може да иска съдействие от всички органи, което не може да бъде отказано.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2021 г.)Министърът на правосъдието може да сключва споразумения за сътрудничество и взаимодействие и да издава съвместни инструкции за взаимодействие с органите на държавна власт и местно самоуправление относно реда и предпоставките за оказване на съдействие по този закон.