Чл. 3. (1) Вноските в Международния фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт за Република България се плащат от получателите на нефт, на които са доставени годишно над 150 000 тона:
1. облагаем нефт, превозен по море, в пристанище или терминално съоръжение в Република България;
2. облагаем нефт, който е бил превозен по море и е бил разтоварен в пристанище или терминално съоръжение в държава, която не е страна по Конвенция FUND'92, след което е получен в съоръжение, намиращо се на територията на Република България.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2 облагаемият нефт се отчита само ако преди това не е бил доставен на друг получател в друга държава, която е страна по Конвенция FUND'92.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Когато общата сума на количеството облагаем нефт, получено през една календарна година от едно лице на територията на Република България, и количеството облагаем нефт, получено през същата година на територията на Република България от едно или повече свързани с него лица, надхвърли 150 000 тона, лицата заплащат вноски съобразно действителното количество облагаем нефт, получено от тях, макар тези количества поотделно да не надхвърлят 150 000 тона облагаем нефт.
Все още няма други разпоредби, които препращат към чл. 3.