Чл. 12. (1) На всеки нов сорт се дава наименование, което да се свързва с неговия род или вид и да служи за идентифицирането му. то може да се състои от една или две думи или от комбинация от думи, букви и число, но не повече от четирицифрено число.

(2) Към наименованието на сорта се предявяват и следните изисквания:

1. да се отличава от всяко друго наименование, използвано в страната за този вид или за близки на него видове, или от такова, с което е означен съществуващ сорт във всяка договорна държава, включително и след изтичане срока на действие на сертификата;

2. да не дава възможност за въвеждане в заблуждение или неяснота по отношение на признаците, същността или идентичността на дадения сорт или личността на селекционера;

3. да не нарушава по-рано придобити права на трети лица, получили право на такова наименование, ако съгласно т. 4 на селекционера може да се предостави право за същото наименование. В този случай Патентното ведомство изисква от селекционера да предложи друго сортово наименование;

4. всяко лице, предлагащо във всяка договорна държава за продажба или търговия размножителен материал от закрилян сорт или сорт в процес на експертиза, е длъжно да използва сортовото наименование даже и след прекратяването на закрилата на този сорт, доколкото това не противоречи на по-рано придобити права за това използване, съгласно т. 3.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г.) Когато един сорт е предложен за продажба или използване с търговска цел, може да се добави към регистрираното сортово наименование на защитения сорт и марка, географско означение или друго означение. След добавянето на такива означения сортовото наименование трябва да е ясно и лесно различимо.