Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министерството на земеделието и храните може да постанови принудителна лицензия за защитен сорт в полза на всяко заинтересувано лице по негова молба, когато е налице поне едно от следните условия:

1. сортът не е бил използван в продължение на пет години от подаването на заявката за сертификат или три години от издаването на сертификата и ако общественият интерес изисква издаването на принудителна лицензия, като се прилага срокът, който изтича по-късно;

2. сортът не е бил използван в степен, достатъчна за задоволяване на националните нужди или обществените потребности в сроковете по т. 1, освен когато притежателят на сертификат докаже, че не е бил в състояние да извърши това;

3. обявено национално извънредно положение - за времетраенето му, и сортът способства за преодоляване на това положение.

(2) Молителят по ал. 1 трябва да докаже, че е в състояние да използва сорта в рамките на исканата принудителна лицензия.

(3) Принудителната лицензия може да бъде само неизключителна и непрехвърляема.

(4) Принудителната лицензия може да бъде прекратена, ако получателят ѝ в едногодишен срок от издаването на лицензията не е пристъпил към подготовка за използване на сорта. Във всички случаи принудителната лицензия се прекратява, ако в двугодишен срок от издаването ѝ получателят не е започнал да използва сорта.

(5) Притежателят на сертификата може да поиска отменяне или промяна на условията за предоставяне на принудителната лицензия по ал. 1 след изтичане на една година, ако обстоятелствата при вземане на решението за принудителна лицензия междувременно са се променили.

(6) За предоставена принудителна лицензия селекционерът получава справедливо обезщетение от ползвателя. При липса на споразумение обезщетението се определя по съдебен ред.

(7)не се издава в полза на нарушител на сертификата.