Чл. 14. (1) Правото на заявяване принадлежи на автора или на неговия правоприемник.

(2) Счита се, че заявителят има право на заявяване, докато не се установи друго по съдебен ред.

(3) Когато няколко автори са създали заедно или открили и разработили един сорт, правото на заявяване принадлежи съвместно на тях. Отказът на един или на няколко от тях да участват в заявяването или в процедурата по издаване на сертификата не е пречка за останалите да извършат предвидените от закона действия или да упражнят правата си.

(4) Правото на заявяване на сорт, създаден при условията на чл. 16, принадлежи на работодателя, ако той подаде заявка в тримесечен срок от получаване на писмено уведомление от автора за създаването на сорта. В противен случай правото на заявяване преминава върху автора.

(5) Когато сорт е създаден въз основа на договор, правото на заявяване принадлежи на възложителя, освен ако в договора е предвидено друго. Ако възложителят не упражни това свое право в срока по ал. 4, правото на заявяване преминава върху автора на сорта.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2000 г.) Служители на Патентното ведомство и на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол нямат право да подават заявки за сорт или да бъдат посочвани като съавтори, докато се намират в трудово правоотношение с тези държавни органи, както и до три години след прекратяване на това правоотношение, с изключение на случаите, когато сортът е резултат от естествени мутации, констатирани при извършване на експертиза по същество съгласно чл. 38, ал. 1 и 2.