Чл. 10. (1) Притежателят на търговска тайна има право да предяви иск пред съда срещу всеки нарушител на търговската тайна за установяване на неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна, както и за:

1. присъждане на обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите ползи;

2. преустановяване или забрана за използването или разкриването на търговската тайна;

3. забрана за производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоките - предмет на нарушение, вноса или износа, както и съхранението на тези стоки, с тези цели;

4. унищожаване на цели или на част от документи, вещи, материали, вещества или електронни документи, които съдържат или носят търговската тайна, или когато е целесъобразно - предаването им на ищеца;

5. забрана за предлагането или предоставянето на услугите, които са в значителна степен повлияни благоприятно от търговски тайни, които са неправомерно придобити, използвани или разкрити.

(2) Едновременно с исковете по ал. 1 ищецът може да поиска от съда и налагане по отношение на стоките или услугите - предмет на нарушение, на една или повече от мерките по чл. 20, ал. 3.

(3) Съдът може по искане на ищеца да задължи ответника или трето лице с разпореждане да предостави информация от значение за решаване на делото като:

1. име, адрес, съответно наименование, седалище и адрес на управление на производителите, разпространителите, доставчиците и на други лица, които са били държатели на стоките - предмет на нарушението, както и на търговците на едро и на дребно, за които са били предназначени;

2. данни за произведените, доставените, получените или поръчаните количества, както и приходите, получени от стоките - предмет на нарушението, съответно данни за предлагането или предоставянето на услугите и приходите от тях;

3. документи или части от тях, вещи, материали, вещества или електронни документи или части от тях, които съдържат или носят търговската тайна;

4. лицето, от което са получили търговската тайна;

5. лицата, пред които са разкрили търговската тайна.

(4) В разпореждането се посочва срок, в който страната трябва да изпълни задължението си за предоставяне на пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща информация.