Чл. 14. (1) Преди предявяването на иска, както и във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, по искане на притежателя на търговска тайна съдът може да наложи следните временни обезпечителни мерки:

1. преустановяване или забрана за използването или разкриването на търговската тайна като временна мярка;

2. забрана за производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоките - предмет на нарушение, вноса или износа на тези стоки, както и тяхното съхранение с тези цели;

3. задържане чрез изземване и предаване на стоките - предмет на предполагаемото нарушение, включително когато са били внесени от трети страни, така че да се предотврати тяхното пускане или движение на пазара; изземването и предаването се извършва по отношение на лицето, в което се намират, със запор;

4. забрана за предлагането или предоставянето на услугите, които са в значителна степен повлияни благоприятно от търговски тайни, които са неправомерно придобити, използвани или разкрити.

(2) Съдът може да определи внасяне на гаранция от ответника вместо прилагане на мерките по ал. 1. Размерът на гаранцията се определя съобразно размера на преките и непосредствени вреди, които ищецът би претърпял, ако ответникът продължи да ползва търговската тайна. Не се допуска разкриването на търговска тайна срещу внасянето на гаранция.

(3) Размерът на гаранцията не може да е по-голям от размера на възнагражденията, които биха били дължими, ако нарушителят е бил поискал разрешение да ползва търговската тайна.