Чл. 15. (1) Обезпечение се допуска, когато ищецът е представил убедителни доказателства, че:

1. е налице търговска тайна;

2. е притежател на търговската тайна;

3. търговската тайна е придобита, използва се или е разкрита неправомерно, или има непосредствена опасност от неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговската тайна.

(2) При налагане на обезпечение съдът взема предвид следните обстоятелства:

1. стойността и други специфични характеристики на търговската тайна;

2. предприетите мерки за защита на търговската тайна;

3. поведението на ответника при придобиването, използването или разкриването на търговската тайна;

4. последиците от неправомерното използване или разкриване на търговската тайна;

5. законните интереси на страните и действието на обезпечението спрямо тях;

6. законните интереси на трети лица;

7. обществения интерес;

8. защитата на основните права.

(3) При налагане на обезпечение съдът може да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция, която да обезпечи преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако налагането на обезпечението е неоснователно, а когато е необходимо - и вредите, претърпени от трети лица, засегнати от обезпечението.

(4) Когато обезпечителните мерки бъдат отменени или престанат да действат поради действие или пропуск от страна на ищеца, както и когато се установи липса на неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна или риск за такова действие, съдът може по искане на ответника или на трето засегнато лице да осъди ищеца да заплати подходящо обезщетение за претърпените вреди.

(5) Обезщетението по ал. 4 не може да е в размер, по-малък от необходимото за покриване на разходите и вредата, причинени на ответника от неоснователното искане.