Чл. 19. (1) При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид всички обстоятелства, свързани с неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна, като:

1. вреди, включително пропуснатите ползи, които са настъпили за притежателя на търговска тайна;

2. приходите, получени от нарушителя в резултат от неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговската тайна;

3. неимуществените вреди, претърпени от притежателя на търговска тайна, когато е приложимо.

(2) Когато искът е основателен, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът присъжда обезщетение, което е не по-малко от размера на възнагражденията, които биха били дължими, ако нарушителят е бил поискал разрешение да ползва търговската тайна, както и разходите, направени от притежателя на търговската тайна, включително разходите за идентификация и проучване.