Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационните жалби на Я.С с адрес: [населено място], [улица] на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /“ОДОП“/ – Бургас при ЦУ на НАП чрез юрк.. Ж против решение № 33/10.01.2018 г. на Административен съд /АС/ – Бургас, постановено по адм. д. № 1130/2017 г.

Я.С обжалва решението в частта му, в която е отхвърлена жалбата й против ревизионния акт /РА/, относно определените задължения по ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 659.75 лв. – главница и лихва – 246.71 лв. и за 2014 г. – 1 176.74 лв. – главница и лихва – 200.91 лв. Излага доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според жалбоподателката неправилен е изводът на административния съд, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи по приходите, неправилно е приел, че са доказани от органите по приходите предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 5 и т. 7 ДОПК, неправилно е разпределена доказателствената тежест между страните, неправилно съдът е възприел изготвения в РД паричен поток без да се вземат предвид констатираните от самите органи по приходите превишения на приходите над разходите. Претендира се отмяна на решението в оспорената му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се пригласи нищожността на РА, евентуално да се отмени същият като незаконосъобразен, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция „ОДОП” – Бургас не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

С касационната жалба на директора на Дирекция „ОДОП” – Бургас решението се обжалва в частта му, в която е отменен РА относно установените с него задължения по ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 1 642.26 лв. – главница и 1 122.18 лв. – лихва, както и в частта му, в която се присъдени разноски в полза на жалбоподателката. Според касатора решението в оспорената част страда от всички, изброени в чл. 209, т. 3 АПК пороци и твърди, че неправилно съдът е приел наличие на разполагаема сума у ревизираното лице в размер на 25 000 лв. към 01.01.2009 г., както и неприложимост на чл. 11, ал. 3 ЗДДФЛ. Претендира се отмяната му в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Я.С - оспорва по съображения, изложени в писмен отговор. Поддържа възражението си за изтекла погасителна давност по отношение вземанията за 2009 г. и заявява претенция за присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни против съответните части от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятни за тях, са допустими.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Бургаския административен съд като валидно и допустимо.

Предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния съд е бил РА № Р-02000215010607-091-001/03.01.2017 г., издаден от В.Р – началник сектор, възложила ревизията и от Ц.Р – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена с решение № 63/28.03.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас. С. същия в ревизионно производство по реда на чл. 122 ДОПК с оглед констатирани обстоятелства по ал. 1, т. 5 и т. 7 са установени задължения на ревизираното лице Я.С по ЗДДФЛ: за 2009 г. – 1 642.26 лв. – главница и 1 122.18 лв. – лихва; за 2012 г. – 659.75 лв. – главница и 246.71 лв. – лихва; за 204 г. – 1 176.74 лв. – главница и 200.91 лв. – лихва.

Настоящата касациоинна инстанция намира за основателен доводът на жалбоподателката Стойкова за нищожност на РА. Ревизионното производство е възложено със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-02000215010607-020-001/18.12.2015 г., издадена от компетентен орган – В.Р на длъжност началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП - Бургас, съгласно заповед № РД-2/05.01.2015 г. на директора на ТД на НАП, издадена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Същата има изискуемото по чл. 113, ал. 1 ДОПК съдържание. С нея е разпоредено ревизията да бъде извършена от Ц.Р – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – София, ръководител и от А.Б – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – София. Със следващи ЗВР, издадени от същия орган, е продължен срокът за извършване на ревизията от същия ревизиращ екип. РА № Р-02000215010607-091-001/03.01.2017 г., издаден от В.Р – началник сектор, възложила ревизията и от Ц.Р – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията.

Не е спорно и това е установено в самия РД на стр. 1, че ревизираното лице е местно физическо лице с постоянен адрес по чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК в [населено място], [улица]. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго, е тази по постоянния адрес на физическите лица, в случая – ТД на НАП - Бургас. В. връзка с направените от жалбоподателката в подадената от нея жалба доказателствени искания и разпореждането на съдията – докладчик за представяне на доказателства, установяващи компетентността на органите по приходите, извършили ревизията, от страна на ответника е представено писмо – изх. № 94-С-726реш2/14.12.2015 г. на зам. изп. директор на НАП до директора на ТД на НАП – София и до директора на ТД на НАП – Бургас, с което им възлага на основание чл. 10, ал. 2 вр. чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗНАП да организират извършването на ревизии на Т.Б и Я.С за установяване на задължения за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2014 г. В заповедта за възлагане на ревизия да бъдат включени Ц.Р – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – София, ръководител и от А.Б – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – София. Командироването на същите да се извърши по реда на ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ). Представена е и заповед № 232/24.02.2014 г. на изп. директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 2 вр. чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗНАП е възложено на зам. изп. директор Г.Д правомощието да възлага организирането на надлежни действия с оглед извършването на проверки и ревизии по реда на ДОПК. За да приеме, че РА е издаден от териториално компетентен орган по приходите – ръководител на ревизията, а самата ревизия е проведена от териториално компетентни органи по приходите, административният съд е приел, че зам. изп. директор на НАП, надлежно оправомощен от изп. директор, е разпоредил на основание чл. 10, ал. 8 ЗНАП служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция.

В случая първостепенният съд неправилно е приложил нормата на чл. 10, ал. 8 ЗНАП. Според същата при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него длъжностно лице може да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, за изпълнение на което съответният териториален директор командирова служители от поверената му дирекция при условия и по ред, определени в Кодекса на труда. В случая от представеното писмо не се установява необходимостта, налагаща служители от ТД на НАП – София да извършат ревизия на лица с постоянен адрес, определящ териториална компетентност на ТД на НАП – Бургас. О. това чл. 10, ал. 8 ЗНАП изисква служителите от ТД на НАП – София да бъдат командировани. В самото писмо на зам. изп. директор това изискване на закона също е възпроизведено. По делото обаче са представени само две заповеди за командировки - № РД-03-903/22.03.2016 г. на директора на ТД на НАП – София, с която А.Б – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – София е командирована до Бургас за два дни, считано от 28.03.2016 г. до 29.03.2016 г., за връчване на заповед за възлагане на ревизия и искане за представяне на писмени обяснения на Т.Б и Я.С.П е и заповед № РД-03-901/22.03.2016 г. със същото съдържание, с която се командирова до Бургас за два дни, считано от 28.03.2016 г. до 29.03.2016 г., Ц.Р, главен инспектор по приходите в ТД на НАП – София със същите задачи. Видно от ЗВР № Р-02000215010607-020-002/23.03.2016 г., същата е връчена от А.Б.О, че органите по приходите, извършили ревизията, не са били командировани в ТД на НАП – Бургас за целия на срок на ревизията, се установява и от факта, че отговорите на ревизираното лице с представени документи във връзка с получени искания са адресирани до ТД на НАП – София.

С оглед изложеното настоящата касационна инстанция намира РА за нищожен като издаден от орган без териториална компетентност и след проведена ревизия от органи по приходите без териториална компетентност. В този смисъл е и решение № 3361 от 16.03.2018 на ВАС, осмо отд. по адм. д. 7101/2017 г., изводите в което настоящият съдебен състав възприема изцяло. По втората касационна жалба:

Правилно е приел АС Бургас, че разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗДДФЛ, на която са се позовали органите, издали РА, е неприложима в случая. Според същата доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице. С решение № VІ-7 от 18.02.2016 г. на Бургаския окръжен съд, влязло в сила като необжалваемо, Т.Б е осъден да заплати на Я.С 4 562.65 лв., представляваща половината от продажната цена на съсобствени за страните недвижими имоти, продадени от ответника в качеството му на пълномощник и довереник на ищцата с нотариални актове от 18.12.2009 г. и 19.12.2009 г. заедно с мораторна лихва в размер на 1 400.55 лв. за периода 17.12.2011 г. – 17.12.2014 г. Съдът е приел, че между страните е сключен договор за поръчка, съгласно който ответникът се е задължил в качеството си на пълномощник на ищцата да продаде процесните недвижими имоти като й предаде половината от продажната цена, което не е направил. Не е спорно между страните, че половината от продажната цена – 4 562.65 лв. не е получена от Стойкова през 2009 г. С оглед изложеното неправилно е прието от ревизиращия екип, че по нареждане на ревизираното лице или по споразумение между него и купувачите доходът е получен от съпруга й и е облагаем за нея през 2009 г. на основание чл. 11, ал. 3 ЗДДФЛ.

Правилно е приел също така съдът, че жалбоподателката е доказала, че е разполагала с декларираната от нея сума в размер на 25 000 лв. към 01.01.2009 г. В този смисъл са констатациите на самите органи по приходите в РД. За да приемат нулево начално салдо, същите са се позовали на писмените обяснения, дадени от бившия съпруг на Стойкова - Т.Б в хода на проведената му ревизия, а именно, че за придобиване на недвижим имот на 27.11.2006 г. и на недвижими имоти през 2008 г. съпругата му е заплатила 8 000 лв., 11 500 лв. и 1 610 лв. С писмените си обяснения от една страна Байчев декларира изгодни за себе си факти, от друга, както твърди ищцата, органите по приходите не са установили превод от банковите й сметки, както е посочено в НА № 27/01.12.2008 г. Възможността на Байчев да заплати цената на недвижимите имоти е установена от ревизиращите органи видно от приложения по делото РД № Р-02000215010606-092-001/20.10.2016 г., според който лицето е разполагало с налични средства към 01.01.2009 г. в размер на 38 800 лв. и налични такива по банковите му сметки в размер на 45 922.67 лв.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателката за изтекла погасителна давност по отношение вземанията, установени с РА за 2009 г. Давността по чл. 171, ал. 1 ДОПК по отношение на тези публични вземания започва да тече от 01.01.2011 г. и според правилото за броене на сроковете, установено в чл. 22, ал. 3 ДОПК, изтича на 01.01.2016 г. Ревизионното производство е възложено със ЗВР № Р-02000215010607-020-001/18.12.2015 г., връчена на 28.12.2015 г. Давността е спряла да тече за една година на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК, т. е. до 28.12.2016 г., поради което давностният срок е изтекъл на 01.01.2017 г., а според чл. 22, ал. 7 ДОПК, когато срокът изтича в неприсъствен ден, както в случая, този ден не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден, а това е 03.01.2017 г. РА е издаден на 03.01.2017 г.

С оглед изложеното по-горе относно незаконосъобразността на РА обаче, с прогласяването на същия за нищожен, не се влошава положението на втория касатор.

Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 33/10.01.2018 г. на Административен съд– Бургас, постановено по адм. д. № 1130/2017 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на РА № Р-02000215010607-091-001/03.01.2017 г., издаден от В.Р – началник сектор, възложила ревизията и от Ц.Р – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена с решение № 63/28.03.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП да заплати на Я.С с адрес: [населено място], [улица] разноски за двете съдебни производства в общ размер 535.60 лв. /петстотин тридесет и пет лева и шестдесет стотинки/. Решението не подлежи на обжалване.