Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуалния му представител Т.Ц, против решение № 7817 от 09.12.2016 г., постановено по адм. дело № 5800/2016 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), Първо отделение, 42 състав, с което по жалба на Б.С е отменена негова заповед рег. № 513з-3492 от 05.05.2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца на служителя.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост и противоречие с материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда за незаконосъоразност на оспорената заповед поради неспазване на сроковете по чл. 195 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) и за нарушено право на защита поради неспазване на изискванията по чл. 206, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Иска се отмяна на съдебното решение и да бъде постановено ново по съществото на спора като се остави в сила обжалваната заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представена е и писмена защита, с идентични доводи на изложените в касационната жалба.

Ответникът - Б.С, чрез пълномощника си адв. Я.А, в писмен отговор и писмени бележки оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение същата. Претендира разноски за адвокатски хонорар за касационното производство.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211,...