Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Н.Я, [населено място], [улица], О. [] срещу Решение №274 от 29.12.2016 г. на Административен съд, гр. К., постановено по административно дело №293/2016 г.
С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на г-н Янков срещу отказ на кмета на О. К, рег. №94-00-3232 от 08.09.2016 г. да го заличи като данъчно задължено лице за данък върху превозните средства за лек автомобил, марка „Форд“, модел „Ескорт“, регистрационен [рег. номер на МПС] . І. Становища на страните:
1. Касационният жалбоподател - Н.Я, счита обжалваното решение за необосновано – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че от решението не става ясно защо жалбата е отхвърлена, тъй като в мотивите съдът приема жалбата за основателна, а с диспозитива я отхвърля. Съдът приема за доказано прекратената служебно регистрация на автомобила, но отхвърля жалбата. В мотивите съдът се позовава на чл. 52, т. 1 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ), но приема отказа на кмета за законосъобразен, което значи, че приема дължимост на данъка за нерегистрирано превозно средство.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което го заличи като задължено за данъка върху процесното моторно превозно средство лице. Касаторът се представлява от адв. И.К, Адвокатска колегия, гр. К..
2. Ответникът по касационната жалба – кметът на О. К, счита същата за неоснователна. Излага подробно фактите по делото и прави подробен преглед на релевантната нормативна уредба. С оглед на доказателствата по делото и на относимите правни норми счита обжалваното решение за правилно и обосновано. В случая не е налице хипотезата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 13, ал. 1 от Наредба за условията и реда за намаляване на замърсяването с отпадъци от моторни превозни средства (Наредба за замърсяването, отм....