Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В.Г срещу решение № 2/31.08.2017 г., постановено по адм. д.№376/2014 г. на Административен съд-Р у. (АС-Русе). Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и по същество отмяна на оспорената заповед. Развива подробни съображения в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.

Ответната страна директорът на Агенция „Митници“, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения развити в отговора. редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изпратил представител. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :

С решение № 2/31.08.2017 г. по адм. д.376/2014 г. по описа на АС-Русе е отхвърлена жалбата на В.Г против заповед № 3288/27.08.2014 г. на директора на Агенция „Митници“, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 3 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) му е наложено дисциплинарно наказание “отлагане на повишението в ранг с една година”. За да постанови обжалваното съдебно решение административният съд е приел, че държавният служител на длъжност „митнически инспектор“ в отдел „Приходи, пътни такси и разрешителен режим“ (ППТРР) при М. Р е извършила деяние, което представлява виновно неизпълнение на служебните задължения, произтичащи от Правилата за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрола на пътните такси и разрешителния режим, утвърдени със Заповед № 841/03.12.2013 г. на директора на Агенция „Митници“ и длъжностната му характеристика (т.V.4). Приел, че е доказано извършването на деянието, изразяващо се в допускане да бъде използвано многократно годишно разрешително за товарни ППС ЕКМТ/СЕМТ с № 01593 на 01.05.2014 г., в 07:55:06 ч. на ГКПП Дунав мост - трасе „Изход“ за преминаване на пътно превозно средство с рeг. № [рег. номер на МПС] собственост на „DERAISKELE“, който е различен от титуляра на разрешителното – турски превозвач ALISAN ULUSLARARASITASIMACILIK VE Т IC.A.S. Първоинстанционният съд е приел, че при издаване на оспорената пред него заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е правилно.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за необоснованост на съдебния акт. Решението е постановено в съответствие с установената с допустими доказателствени средства фактическа обстановка. Извършен е анализ на установените факти, от които е достигнато до правилен правен извод, че оспорената пред АС-Русе заповед е издадена от компетентен административен орган при наличието на посочените в нея фактически и правни основания.

Изводът на съда за спазване на срока по чл.94, ал.1 от ЗДСл е в съответствие с данните по делото. Докладната записка №32-73514/ 7.07.2014 г. изготвена от началник на Митница-Русе до А. М,в която се съдържат фактите за нарушението и към която са приложени докладите на отдели ППТРР от 22.05.2014 г., БН от 30.05.2014 г., БРР от 31.05.2014 г., диск със запис от видеонаблюдение на камера 4 трасе "изход" ГКПП Дунав мост от 1.05.2014 г. и от 3.05.2014 г., на които се виждат действията на митнически служители от отдел "ППТРР" приемащи документи на ППС № № [рег. номер на МПС] и №[рег. номер на МПС], е входирана в ЦМУ на посочената дата, а заповедта е издадена на 27.08.2014 г. след изслушване с протокол от 15.08.2014 г. на държавния служител.

Обоснован е изводът на АС-Русе, че разрешително ЕКМТ/СЕМТ с № 01593 е с титуляр ALISAN ULUSLARARASITASIMACILIK VE Т IC.A.S. Това обстоятелство е подкрепено със събрани по делото доказателства (л. 19 от административната преписка htpp:// domino.sfarm.customs.bg), които не са оспорени по съответния процесуален ред,

Съгласно разпоредбите на чл. 17, ал. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международния автомобилен превоз на пътници и товари разрешителните са лични и не се преотстъпват. Кой е титуляр на разрешителното е факт, който се доказва пред митническите служители на ГКПП Дунав мост с докуменните по чл.19, ал.2 от Наредба №11, сред които е многостранно разрешително за държавата, на чиято територия се осъществява превоза. Доводите за евентуални договори за наем са неотносими и недоказани. Освен това съгласно чл.17, ал. 6 от Наредбата многостранното разрешително може да бъде използвано само за едно превозно средство по едно и също време, разрешителното следва да е на борда на превозното срество от пункта на натоварване до пункта на разтоварване или за целия празен пробег. Доказателствата по делото са, че със същото разрешително на същата дата 1.05.2014 г. в 14.49.43 ч. на ГКПП -ЛЕСОВО, друго ППС с рег. № [рег. номер на МПС] е преминало границата. Следователно изводът на съда за установеност на нарушението е обоснован. С поведението си служителят не е изпълнил служебните си задължения и е допуснал преминаването на границата на страната на превозно средство, собственост на превозвач, който не е титуляр на използваното от него разрешително и не е платил дължимата такса. Развитите доводи за хипотетични възможности да са били представени договори за наем и други взаимоотношения между собственика на превозното средство и превозвача, освен че са недоказани са и са неотносими. Релевантните за спора факти са наличието на задължения за държавния служител да извърши проверка на документи, което не е изпълнено. Допуснати са нарушение на задължения, включени в длъжностната характеристика. Като резултат от неизпълнение на служебни задължения не са събрани такси по Тарифа №5 за таксите, които се събират в системата на МТИТС. Едва при проверката на 23.05.2014 г. при направен втори опит за преминаване на въпросното МПС в посока Румъния, митнически служител е задържал всички представени от водача документи, описани в дневник за приемо-предаване. МПС е пропуснато на 7.06.2014 г. - л. 51 след представяне на българско разрешително образец 3b №2014323685 с титуляр „DERAISKELE“ и срок на разрешителното до 31.01.2015 г. - л.54.

Дисциплинарнонаказващият орган е ангажирал дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, след като е отчел тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, с което следва да се приеме, че е спазен и принципа на равенство по чл. 8 от АПК съгласно изискванията на чл. 91 от ЗДСл.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2/31.08.2017 г., постановено по адм. д. № 376/2014 г. по описа на Административен съд-Р у.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.