Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е.Й, жив. в [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение №5/13.03.2017 г. по адм. дело № 433/2016 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлено оспорването по негова жалба срещу заповед №УРИ 3282з - 3312/25.11.2016 г. на директора на главна дирекция "Гранична полиция" в частта й по т.2, с която на основание чл.214, ал.2 и чл.215, ал.1 от ЗМВР служителят временно е отстранен от длъжност. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалноправния закон, иска отмяната му и отмяна на оспорената заповед.

Ответникът по касационна жалба - директорът на Главна дирекция "Гранична полиция", чрез процесуален представител, иска оставяне на касационната жалба без разглеждане поради отпаднал правен интерес или оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от другата страна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АС - Русе, е приел за установено, че с постановление от 17.11.2016 г. (предхождащо заповедта) по досъдебно производство №60/2016 г. по описа на СО при СП, прокурорска преписка №612/2016 по описа на Специализираната прокуратура Е.Й е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, във връзка с ал.2 НК и за два броя престъпления по чл.302, т.1, б."а" във връзка с чл.301, ал.1 НК. С оспорената пред него заповед от 25.11.2016 г. в необжалваната й част по т.1 е образувано дисциплинарно производство за тежко нарушение на служебната дисциплина на основание чл.207 ЗМВР срещу жалбоподателя, който е заемал длъжността старши полицай в ГКПП - Русе от ГПУ - Русе към Регионална дирекция "Гранична полиция", със специфично наименование на длъжността - младши инспектор. С обжалваната т.2 Йорданов е временно отстранен от длъжност на основание чл.214, ал.2 ЗМВР. АС е изложил мотиви, че оспорената част от заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, съдържа необходимите реквизити, при спазване на административно - производствените правила и в съответствие с приложимото материално право и целта на закона.

С представената в касационното производство и приета като писмено доказателство заповед УРИ 3282з -1157/26.04.2017 г. е прекратено дисциплинарното производство срещу касатора и последният е възстановен на работа от деня на запознаването му със заповедта срещу подпис, което запознаване е на 27.04.2017 г.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника по касация, че предвид новопредставеното доказателство е отпаднал правния интерес на касатора. Видно от съдържанието на заповед УРИ 3282з -1157/26.04.2017 г., същата не отменя оспорената заповед и възстановяването на служба не е с обратна сила. Тоест по силата на оспорената заповед, касаторът е бил временно отстранен от работа за определен период от време, за който при благоприятен изхода за него на настоящето производство, би могъл да претендира обезщетение, което обуславя правният му интерес, независимо, че към момента вече не е отстранен от длъжност.

Решението е правилно. Според разпоредбата на чл.214, ал. 2 ЗМВР ( обявена за противоконституционна с решение на Конституционния съд №10/2018 г, обн. ДВбр.48/2018 г.), която е била действащо право, както към момента на издаване на оспорения акт, така и до края на временното отстраняване от длъжност, при привличане на държавен служител като обвиняем за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, буква "а" от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) и при образувано дисциплинарно производство по чл.207, ал.1 ЗМВР, съответният орган по чл.158 и 159 ЗМВР го отстранява от длъжност. Две от престъпленията, за които е бил привлечен Йорданов - тези по чл.302, т.1, б."а" във връзка с чл.301, ал.1 НК са свързани с качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93 НК, като за същите деяния му е било образувано и дисциплинарно производство. Налице са били материалноправните основания на цитираната разпоредба, според която административният орган е бил задължен да го отстрани от длъжност. Последващото обявяване на разпоредбата за противоконституционно с решение на Конституционния съд, имащо действие само за напред по силата на чл.151, ал.2 от Конституцията на Р. Б, според която решенията на КС влизат в сила в тридневен срок от обнародването им и актът, обявен за противоконституционен не се прилага, считано от деня на влизане в сила на решението, не се отразява на законосъобразността на издадения преди това индивидуален административен акт, чието действие е и приключило преди тази дата.

Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила като правилно. С оглед изхода на делото на Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР, гр. С., следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 ( сто ) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ), вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №5/13.03.2017 г. по адм. дело № 433/2016 г. на Административен съд - Русе.

ОСЪЖДА Е.Й, жив. в [населено място], [жилищен адрес], да заплати разноски по делото в размер на 100 ( сто ) лева на Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР, гр. С..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.