О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№86 гр. София, 14.02.2019 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М ЧЛЕНОВЕ: В. М

Е. Д

като изслуша докладваното от съдия В. М гр. д. № 3588 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 1824 от 13.07.2018г. постановено по гр. д. № 6703/2017г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6293 от 05.09.2017г. на Софийския градски съд за отхвърляне исковете на Е. А ЕАД, ЕИК 131289899, със седалище в [населено място], срещу СДВР и Прокуратурата на Р. Б с правно основание чл. 108 ЗС за признаване собствеността и предаване на владението върху лек автомобил БМВ с ДК [рег. номер на МПС],

Касационната жалба е подадена от ищеца Е. А ЕАД. Поддържа се, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. В приложеното към касационната жалба изложение се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2 ГПК. Поддържа се, че решението противоречи на практиката на ВКС по дали в настоящето производство без участието на лицето, което има претенции към вещта, може да бъде даден отговор на въпроса кой е собственик на автомобила, както и дали настоящето производство може да бъде разгледано позоваването на изтичане на преклузивния срок по чл. 78, ал. 2 ЗС. Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК се сочи спрямо въпроса: може ли МПС, обявено за откраднато от собственика и подадено за издирване...