О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 111

София, 13.02.2019 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВкато разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3676 по описа за 2018 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Р. Б чрез прокурор Т. П. от Апелативна прокуратура - София, срещу въззивно решение № 1971/24.07.2018 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр. д. № 913/2018 г. в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на В. А. С. обезщетение в размер на 20 000 лв., на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2014 г., на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и съдебноделоводните разноски.

Касаторът излага доводи за неправилност, които по съществото си са за необоснованост, довела до противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Позовава се и на допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, без да изяснява в какво се изразява то.

Насрещната страна В. А. С., чрез адв. П. Ш., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че жалбата е недопустима – липсва правен въпрос по см. чл. 280, ал. 1 ГПК, евентуално, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, още и за неоснователност на жалбата. Претендира сторените в инстанцията разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК,...