Р Е Ш Е Н И Е

№ 349

гр. София, 11.02.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

АННА БАЕВА

при участието на секретаря С. С, като разгледа докладваното от съдия К. Н т. дело N 3028 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. М. Г., [населено място], общ. Монтана, срещу решение № 1335 от 13.06.2017г. по в. т.д. № 5084/2016г. на Апелативен съд - София, с което след обезсилване на решение от 28.07.2016г., допълнено по реда на чл.248 ГПК с определение от 21.09.2016г., по т. д. № 18/2016г. на Окръжен съд – Монтана, е оставен без разглеждане като недопустим предявения от него иск по чл.25, ал.4, вр. ал.6 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на Общото събрание на СНЦ „ТПП – Монтана” от 30.01.2015г. и производството по делото е прекратено като недопустимо.

Касаторът намира обжалваното решение за неправилно, поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Не споделя становището на съда, че срокът по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ тече от вписване в съдебния регистър на оспорваното решение. Счита, че е приложена неправилно презумпцията по чл.599 ГПК за знание на вписаните обстоятелства в съдебен регистър. Твърди, че същата е приложима спрямо трети добросъвестни лица досежно защитата на правата им, произтекли или свързани с вписани /макар и несъществуващи/ обстоятелства. Излага съображения, че вписването в регистъра има оповестително действие, но само по себе си не създава презумпция за узнаване и съответно в конкретния случай не е доказано по...