Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. З. ЧЛЕНОВЕ:Б. Л. П. Я. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Милена Беремскаизслуша докладваното от председателяМ. З. по адм. дело № 5631/2021

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по касационната жалба на началника на отдел Оперативни дейности – София в Главна дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника му юрк. М., срещу решение № 464/16.03.2021 г. по адм. д. № 1057/2020 г. на Административен съд – Благоевград, с което е отменена издадената от него заповед № ФК-С776-0458358/06.11.2020 г. за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/.

Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон и е необоснован по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се потвърди оспорената заповед и да му се присъдят сторените разноски.

В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юрк. Й..

Ответникът по касационна жалба - „Севи–06” ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Петрич, [улица] – не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Благоевград е била заповед № ФК-С776-0458358/06.11.2020 г., издадена от началника на отдел Оперативни дейности – София в Главна дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с която е наложена на „Севи–06” ЕООД ПАМ запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Петрич, [улица], № 52, стопанисван от него, за срок от 14 дни и забрана достъпа до него на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, изразяващо се в това, че търговецът не е издал фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство за извършена продажба на 1 брой минерална вода от 0.5 л. на стойност 0.60 лв. Проверката е удостоверена с протокол за извършена проверка серия АА № 0458358 от 26.10.2020 г. и приложените към него КЛЕН от същата дата за времето от 13.00 ч. до 16.46 ч., дневен финансов отчет, опис на паричните средства.

Първоинстанционният съд е обосновал извод за допустимост и основателност на оспорването. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми, както и с целта на закона.

Според него е установено извършването на нарушението от адресата на акта, изразяващо се в неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка или касова бележка от кочан за извършена продажба и действайки при условията на обвързана компетентност, административният орган е издал оспорената заповед за налагане на ПАМ на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” ЗДДС. С цитираната разпоредба обаче законодателят е определил, че ПАМ се прилага за срок до 30 дни, от което следва, че при определянето на конкретния срок на мярката в рамките на максимално допустимия според закона административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. Затова той е длъжен да изложи мотиви защо е определил срок от 14 дни. Съдът е счел, че това свое задължение издателят на акта е изпълнил формално, което е равнозначно на липса на мотиви, тъй като не е обсъдил къде се намира търговският обект, какъв е неговият оборот и какви са клиентите му, извършвал ли е търговецът друго нарушение от същия вид. Поради липсата на мотиви заповедта е възприета от съда като издадена в нарушение на чл. 186, ал. 3 ЗДДС и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Допълнително в решението си административният съд е изложил мотиви за това, че приложената ПАМ не може да изпълни нито една от целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН. Тя не може да преустанови според него конкретното нарушение, тъй като към момента на прилагането й то е довършено, нито да предотврати бъдещи нарушения или вредните последици от тях. Единственото, което постига, е временно преустановяване на търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея за търговеца, следователно и постъпването на данъци в бюджета. С изложените съображения съдът е обосновал извод за несъответствие на ПАМ с целта на закона и за противоречието й с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК.

Допуснатото в административното производство по издаване на заповедта съществено процесуално нарушение според съда се изразява в липсата на издаден акт за установяване на административното нарушение по чл. 193, ал. 2 ЗДДС.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но по различни мотиви.

Извършването на нарушението е доказано от административния орган, както правилно е приел първостепенният съд, и не се оспорва от дружеството. Спорът между страните касае определения в заповедта 14 – дневен срок на ПАМ.

Според чл. 169 АПК, озаглавен „Съдебен контрол и оперативна самостоятелност” при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Безспорно, при определяне продължителността на срока на наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” ЗДДС „запечатване на обект” административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като законодателят му предоставя възможност да избере между няколко възможни решения, всяко от които е в различна степен целесъобразно. В случая той определя срока на продължителност на ПАМ в рамките на максимално допустимия от закона, който е 30 дни.

Според ТР № 4 от 22.04.2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на Общо събрание на съдиите от Върховния административен съд, въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяната на акта. Актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки, включва и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона.

От изложеното следва, че за да бъде осъществен съдебният контрол по чл. 169 АПК, определеният от административния орган срок на налагане на ПАМ следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени от него във връзка с извършеното нарушение.

В случая в заповедта за налагане на ПАМ административният орган е изложил мотиви във връзка с определения от него срок от 14 дни противно на приетото от първостепенния съд. Посочил е, че срокът е съобразен с тежестта на нарушението, цялостното поведение на търговеца, с типа, големината и местоположението на търговския обект и цели предотвратяване на наложената в обекта практика да не се издават фискални бележки за всяка продажба, като осигурява необходимото време за създаване на нормална организация на работата и отчитане на приходите от дейността в съответствие със законовите изисквания.

Така изложените мотиви не съответстват на обективно установените по делото факти и обстоятелства. На първо място срокът от 14 дни не съответства на тежестта на нарушението, изразяващо се в неиздаването на фискална касова бележка за продажба на стойност 60 ст. На второ място, установеният при проверката оборот в магазина за времето от 9.00 ч. до 14.47 ч. в размер на 80.25 лв. противоречи на приетото от административния орган, че в обекта се реализират значителни обороти от продажби на хранителни стоки, поради което и размерът на укритите приходи от нерегистрирани продажби са значителни.

По изложените съображения правилен се явява изводът на първостепенния съд за несъответствието между срока на ПАМ и тежестта на нарушението.

Неправилно обаче е прието в мотивите на оспореното първоинстанционно решение, че предпоставка за законосъобразното издаване на заповедта за налагане на ПАМ е установяването на нарушението по реда на ЗАНН чрез издаване на акт за установяване на нарушение. При издаването на този индивидуален административен акт в тежест на административния орган е да докаже извършването на нарушението и в случая то е доказано с протокола за извършена проверка, подписан от управителя и представляващ „Севи–06” ЕООД без възражения, и ползващ се с материална доказателствена сила на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, чието съдържание не е оспорено. От същия се установява, че именно управителя на дружеството и продавач в магазина, е извършил продажбата и е приел плащането.

Що се отнася до целите, които конкретната ПАМ преследва, изводите на съда обосновават неприложимостта й по принцип при нарушения от вида на процесното, тъй като тя не постига според него целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН. Тези изводи не могат да бъдат споделени като правилни поради следното:

При констатиране на нарушение от вида на изброените в чл. 186, ал. 1 ЗДДС, административният орган е длъжен да наложи ПАМ „запечатване на обекта за срок до 30 дни” видно от цитираната законова разпоредба. Следователно, законодателят в специалния закон е преценил, че тази ПАМ постига регламентираните в чл. 22 ЗАНН цели - предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и предотвратяване на вредните последици от тях. Като всяка мярка на административна принуда тя подтиква към изпълнение на неизпълнените задължения, т. е. също като административните наказания преследва и предупредителни и превъзпитателни цели. В потвърждение на казаното е текстът на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, изречение последно, според който при повторно нарушение срокът на ПАМ е 30 дни и нейното прилагане не може да бъде прекратено по-рано, дори в случая, когато глобата или имуществената санкция е заплатена.

Независимо от изразеното несъгласие с част от мотивите му, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че като е отменил оспорения административен акт с мотиви за несъответствие на определения в него срок на ПАМ с тежестта на нарушението, Административен съд - Благоевград е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 464/16.03.2021 г. по адм. д. № 1057/2020 г. на Административен съд – Благоевград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Милена Златкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Благовеста Липчева

/п/ Полина Якимова