Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

С решение № 1635 от 09.10.2017 г., постановено по адм. д. № 1017/2017 г., Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на И.Й, действаща като ЕТ “И.И“, срещу ревизионен акт (РА) № Р - 03000816003185 – 091 – 001/23.12.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 41/21.03.2017 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна, с който на жалбоподателката за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2014 г. са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (ЗАКОН ЗЗД Д. В. Д НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА) (ЗДДФЛ) в размер на 9 910,48 лв. и лихва – 4 102,94 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от И.Й, действаща като ЕТ “И.И“, в която се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Отправя се искане Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени ревизионния акт.

Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна, чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Административен съд...