Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/- София област против решение № 299 от 18.04.2017 г. по адм. дело № 1152/2016 г. на Административен съд София-област, с което е отменено Решение №1012-22-247#1 от 01.12.2016г. на Директора на ТП на НОИ - София област, и потвърденото с него разпореждане №1012-22-130#4/05.10.2016г., и преписката е изпратена на ТП но НОИ - София област за ново произнасяне, съгласно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Поддържа се, че положеният от Иванов труд на длъжност „барабанджия” в периода 01.08.1983г.- 30.09.1989 г. следва да бъде зачетен от втора категория на основание чл.31б от ПКТП отм. , а не от първа категория по чл.6д от ПКТП отм. , Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу административния акт.

Ответникът по касационната жалба– К.И лично, и в писмено становище чрез пълномощника си адвокат Г.Ц излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че са налице предпоставките на чл.68,ал.1-3 и §4 от ПЗР на КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение № 299 от 18.04.2017 г. по адм. дело № 1152/2016 г. Административен съд...