Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д.Ч против решение № 175 от 01.12.2016 г., постановено по административно дело № 272/2016 г. от Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата ѝ против решение № 222/10.06.2016 г. по преписка № 370/2014 г. на Комисията за защита от дискриминация. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита от дискриминация (КЗД) в представено писмено становище от процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Ответникът – Министърът на труда и социалната политика чрез процесуален представител и в представено от последния писмено становище оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна.

Ответниците – Кметът на О. С, Национален осигурителен институт и Агенция за социално подпомагане не вземат становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния административен съд след надлежното му сезиране с жалба от лице, имащо правен интерес против индивидуален административен акт.

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

За да отхвърли жалбата на Чакмакова против решение № 222/10.06.2016 г. на КЗД, с което е установено, че по отношение на жалбоподателката не е извършена пряка дискриминация по признак "лично положение" по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. АС – Сливен приема, че по делото не се установява твърдяното дискриминационно отношение, тъй като жалбоподателката не е посочила обективен за личността й белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и на основание на който същата е била третирана по-неблагоприятно в сравнение с други лица.

Този извод е правилен и обоснован, като базиран изцяло на събраните в хода на производството доказателства.

Настоящият състав споделя този извод, тъй като на първо място не се установява по отношение на жалбодателката да е осъществено различно, по-неблагоприятно третиране, а предприетите действия от страна на ответниците в административното производство са в съответствие с целта на закона - прекратяване изплащането на паричното обезщетение за безработица при условие на недеклариране пред съответното териториално поделение на НОИ за настъпването на обстоятелствата по чл. 54д, ал. 1, т. 1-3 КСО в съответния срок.

Наведените доводи от касационната жалбодателка, че не е било нейно задължението да се осведоми за задълженията си при получаване на обезщетение за безработица и съответните длъжностни лица не са изпълнили задължението си да я предупредят за тях се опровергават от представените доказателства. Видно от представеното по делото копие от регистрационна карта на името на жалбодателката в Дирекция „Бюро труда“ (л.27 от първоинстанционното дело) се установява, че в същата са налице изрични писмени указания за задълженията на лицата, регистрирани в бюрата за задължението им за уведомяване на БТ при промяна в декларирания статут в 7 дневен срок и последиците от неизпълнението.

Правилно в обжалваното решение е прието, че в случая не е установено по-неблагоприятно третиране на жалбодателката, при което жалбата срещу административния акт – решението на КЗД, с което е прието за установено, че в случая няма допуснато нарушение на антидискриминационното законодателства е отхвърлена като неоснователна.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 175 от 01.12.2016 г., постановено по административно дело № 272/2016 г. от Административен съд Сливен. Решението е окончателно.