Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А.У, чрез адв.. Б, срещу решение № 182 от 08.01.2018 г., постановено по адм. д. № 7863/2017 г. по описа на Административен съд – София-град. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София-град, не изразява становище.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, не се представляват.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, приема касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение № 182 от 08.01.2018 г., постановено по адм. д. № 7863/2017 г. административният съд е отхвърлил жалбата на А.У срещу решение № 2153-21-146/23.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ – София-град, с което е оставена без уважение жалбата й с вх. № 1012-21-324/16.03.2017 г. срещу разпореждане № 610503/214 от 27.01.2017 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – София-град, като неоснователна. За да постанови този правен резултат административния съд е приел, че правилно административният съд е отменил разпореждането, с което на Узунова е отпусната пенсия и съответно е отказал отпускането й, тъй като при подаване на заявлението, същата не е имала правото на пенсия за ранно пенсиониране по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Също така е приел, че пенсията е била отпусната поради ползването на документ с невярно съдържание.

От приложеното към преписката заявление вх. № МП-128560/30.10.2014 г. е видно, че Узунова е поискала отпускане на пенсия за осигурителен стаж...