Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Р. ЧЛЕНОВЕ:А. А. . при секретар С. Т. и с участието
на прокурора Момчил Тараланскиизслуша докладваното от съдиятаА. А. по адм. дело № 5600/2021
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез юрк. И. като процесуален представител, срещу решение №1002/18.02.2021г., постановено по адм. дело №13924/2019г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването срещу разрешение за строеж № 261/16.10.2019 г. на главния архитект на Столична община.
Ответниците - М. Д., чрез адв. П. и В. П. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът – З. К. не оспорва касационната жалба и поддържа становище за неправилност на обжалваното решение.
Оветниците - Етажна собственост на жилищна сграда, гр. София, [улица], А. Т. АД, А. С.,[Фирма 4], Т. Н., Е. П., Л. П., М. Н., Б. М., Н. С., Т. Ж., И. Д., редовно призован, П. Делатр и Р. М. не вземат становище.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, състав на второ отделение приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна.
С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно разрешение за строеж (РС) № 261 от 16.10.2019 г., издадено от главния архитект на СО за Преустройство без промяна на предназначението на съществуваща асансьорна шахта и монтаж на нов пътнически асансьор с метална собствена конструкция, фундирана върху стоманобетонова основа и делото като преписка е върнато на административния орган за ново произнасяне по заявлението на етажната собственост на жилищна сграда, гр. София, [улица], при съобразяване с мотивите на съдебния акт.
За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореното РС е постановено от компетентен оган, в съответната форма, без допуснати съществени нарушения на процедурата по издаването му, но в противоречие с материалния закон. Като се позовава на заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, достига до извод за неточности и несъответствия в одобрения инвестиционен проект, противоречащи на нормативните изисквания. Приема, че при изготвянето му е следвало да се извърши цялостно обследване и заснемане на сградата, вкл. на кота втори сутерен, а не само на части от нея, свързани с предвидената асансьорна инсталация, като такова обследване в случая не е извършено - нарушение по чл. 5 от Наредба № РД-02-20-2/2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони във вр. с чл. 148, ал. 13 и чл. 176в ЗУТ. Според съда органът е следвало да отчете това обстоятелство и да върне проекта на възложителя с указание за изработване на цялостно обследване, на база на което да се определи носимоспособността на сградата, съответно - да се извърши преценка за натоварването й от новопредвидения строеж. На следващо място, съдът приема наличието на несъответствие между текстовата и графичната част на проекта по част Конструктивна по отношение на начина на изграждане и прикрепване на новата конструкция на асансьорната уредба и съществуващата асансьорна шахта. По отношение на предвидените помощни помещения - машинно и технически коридор е прието, че в проекта не са заснети съществуващите на място тръбопроводи, кабели и носеща колона в нарушение на чл. 23, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 2 от 8 юни 2009 г. за избор и проектиране на асансьорни уредби в жилищни и общественообслужващи сгради. Съдът обосновава некоректност и по отношение на т. нар. втори сутерен, предвиден за бомбоубежище на ниво -6,30 м на сградата. Приема за установено, че в действителност подът на шахтата е именно на това ниво, а неправилно в проекта е отразен на ниво -3,20 м, като не е обследвано точното разположение на предвиденото изграждане на бетонов фундамент на дъното на шахтата, върху която ще се монтира съоръжението, както и междуетажната плоча между първи и втори сутерен, върху която е предвидено машинното помещение. В тази връзка сочи, че проектът следва да се преработи и в посочената част, както и да се установи собствеността относно бомбоубежището, след което да бъде направено преизчисление на квотите на съсобственост в общите части на сградата. Обоснован е извод, че не е налице валидно оправомощаване за възлагане на изработения инвестиционен проект от управителя на етажната собственост поради липса на изрично решение за това. По тези съображения оспореното РС е отменено и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне като се дадат указания на възложителя за отстраняване на констатираните нередовности.
Решението е валидно, допустимо и правилно в частта, в която РС е отменено.
Относимите за спора факти са установени след обстоен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. заключението на тройната съдебно-техническа експертиза. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Установената фактическа обстановка се подкрепя от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъбразни и обосновани правни изводи.
Оспореното РС е с предмет: Преустройство без промяна на предназначението на съществуваща асансьорна шахта и монтаж на нов пътнически асансьор с метална собствена конструкция, фундирана върху стоманобетонова основа в сграда/ СОС с идентификатор 68134.1001.356.1, УПИ IX-7, кв. 326 м. Зона Г-Центъра, район Триадица. Издадено е съгласно одобрените на 09.10.2019 г. инвестиционни проекти. Възложител на строежа е Етажната собственост на жилищна сграда, гр. София, [улица].
По делото е установено, че сградата е построена въз основа на одобрен идеен проект от 1953 г., в който е посочено: да се предвиди асансьор. В общинската администрация се съхранява само част от проекта. Липсват данни относно времето на изпълнение на строителството и въвеждането на сградата в експлоатация. Налице е строителна документация за извършени преустройства на конкретни обекти в нея от 1982 г. и 1988 г. Не се спори, че в сградата е изградена асансьорна шахта, но не е монтирана и поставена асаньорна уредба.
С решение по т. 1 от дневния ред, обективирано в протокол от 13.09.2018 г. на проведеното общо събрание на етажните собственици, е прието с мнозинство 72,89% от притежаваните от тях иделни части от общите части, да се монтира асансьор и условията за разпределение на разходите за това. Въз основа на него председателят на УС на етажната собственост подава заявления до административния орган за одобряване на инвестиционни проекти и за издаване на РС за посочения строеж.
Настоящият състав не споделя извода на съда, че в случая липсва надлежно оправомощаване на председателя на УС на етажната собственост. Исканията до главния архитект на Столична община са направени след надлежно взето решение на общото събрание на собствениците и при изискуемото мнозинство по чл. 17, т. 5 ЗУЕС - не по-малко от 67 на сто идеални части от общите части. Липсват данни и твърдения същото да е оспорено пред съда по предвидения в ЗУЕС ред. Решението на общото събрание по т. 2 да бъде удължен срокът за събиране на още оферти е относимо единствено към избора на изпълнител на доставката на асансьор, но не обуславя извод за липса на надлежно упълномощаване на управителя на ЕС да предприеме действия по изготвяне на строителната документация на обекта.
Правилно е заключението на съда, че в случая не се касае за промяна предназначението на общи части, поради което не е необходимо решението да е взето със 100 % идеални части от общите части. Това е така, защото асансьорната шахта е обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността и нейното предназначение не се променя. Такава е и новата асансьорна уредба като част от съоръжението. Изграждането на задължителните за обслужване и поддръжка на същата машинно помещение и технически коридор в обема на първи сутерен на кота -3.20 не променя характера им на общи части по отношение на съоръжението, етажна собственост. Не се променя предназначението и на останалата част от коридора, както и възможността за използването му за достъп до другите обекти, разположени на това ниво.
Настоящият състав споделя извода на съда за неприложимост на разпоредбата на чл. 185, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. В случая се касае за преустройство на съществуваща асаньорна шахта, изграждане на нова уредба в нея и обслужващи помещения, които са общи части на сградата, а не представляват собствени обекти или части от тях, за да се изследват предвидените в нормата предпоставки и да се извършва преценка относно необходимостта от изрично писмено съгласие на собствениците - непосредствени съседи на обекта. С оглед спецификата и характеристиките на строежа не намира приложение и нормата на чл. 183 ЗУТ.
Законосъобразно и обосновано съдът приема, че за изготвянето на инвестиционния проект и за издаване на оспореното РС е следвало да се извърши цялостно обследване и заснемане на сградата, а не само на части от нея, свързани с изграждането на асансьорната инсталация.
В проекта е посочено без обосновка и приложена графична част, че сградата е в добро техническо състояние, с монолитна, стомонобетонна, скелетна конструкция, с тухлени разпределителни стени. С проекта се предвижда усвояването на съществуващата шахта, направата на отвори в тухлените зидове за монтиране на асансьорни врати, оформянето на машинно помещение с площ 2,36 кв. м и технически коридор с площ 3,88 кв. м в обхвата на първи сутерен на кота -3,20. В записката по част „Конструктивна“ е посочено, че са налице несъществени изменения в конструкцията на строежа, носещата способност, коравината и дълготрайността са в съответствие с изискванията на нормативните актове, действащи към момента на въвеждането й в експлоатация и не са установени дефекти или промени, свързани с нарушаване на проектната и носещата способност, коравина, дуктилност, дълготрайност. Посочва се, че промените в масата на строежа са незначителни (с не повече от 5%), както и че сеизмичната носимоспособност на сградата няма да се промени. Според конструктивната експертиза свързването на старата/ съществуваща конструкция на сградата с новата такава изисква ново проектно решение, доказващо сеизмичната осигуреност на новата конструкция. Направеното заключение е в смисъл, че категорична оценка за общото състояние на съществуваващата конструкция, нейната носимоспособност, надежност и дълготрайност може да се даде след изготвяне на подробно конструктивно обследване на цялата сграда. Такова в случая не е извършвано.
Обстоятелството, че одобреният проект, респ. комплексният доклад са изготвени без да е съобразен оригиналния проект на сградата и при липса на данни за времето на въвеждането й в експлоатация, не позволява да се извърши проверка на констатациите за допустимо засягане на нейната конструкция и спазване изискванията на Наредба № РД-02-20-2/2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони.
Приетото по делото заключение на тройната съдебно-техническа експертиза не потвърждава отразеното в проекта, че не се засяга конструкцията на сградата освен поради липсата на проекта за изграждането й и поради това, че в графичната част не е нанесена съществуваща на място носеща колона 37/60 см, която попада върху предвидения за машинното помещение отвор за врата с размери 0,80/2,00 м.
Според легалните дефиниции по § 1, т. 2 и т. 3 от ДР на Наредба № 3 от 21.07.2004 г. за основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и за въздействията върху тях, конструкция (строителна) е съвкупност от взаимносвързани конструктивни елементи, предназначена да носи натоварвания и да осигурява подходяща коравина на строежа, а конструктивен елемент е физически разграничима част на конструкция (колона, греда, плоча, пилот). Носещата колона, чието засягане е допуснато със строителното разрешение, е конструктивен елемент и съставна част от конструкцията на сградата, което налага извършването на обследване по реда на чл. 176в ЗУТ. Преценката относно това дали в случая са налице несъществени изменения в конструкцията й и дали натоварването от новопредвидения строеж е под допустимите 5 % съгласно чл. 6, ал. 3 във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-02-20-2/2012 г. може да се извърши при изготвено конструктивно обследване на сградата, каквото в случая липсва.
От изложеното следва, че инвестиционният проект е одобрен и оспореното разрешение за строеж е издадено при липса на установявания и безспорни данни за вида на конструкцията и степента на засягането й, както и в нарушение изискванията на чл. 49-53 от Наредба № 4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и чл. 148, ал. 13 ЗУТ.
Правилно съдът приема, че е налице несъответствие между текстовата и графична част на проекта относно предвидения вариант за прикрепване на новата конструкция към съществуващата шахта и приложените изчисления и оразмеровки. Установено е по делото, че в обяснителната записка по част Конструктивна е описан вариант на самостоятелно закрепване на асансьорната уредба, като такъв графичен липсва, а е налице за вариант с прикрепване към асансьорната шахта, за който пък не са представени данни за статистически и оразмерителни проверки. По делото е установено, че подът на шахтата е на ниво -6,30, а в проекта е отразен на ниво -3,20, като по този начин не е определено точното местоположение за изграждане на бетоновия фундамент, а е посочено алтернативно такова - върху бетонова основа или върху земна маса.
Обосновано е прието от административния съд, че е допуснато нарушение на чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 4 от Наредба № 2 от 8 юни 2009 г. за избор и проектиране на асансьорни уредби в жилищни и общественообслужващи сгради. От вещите лица е констатирано наличие на тръбопроводи и кабели в обема на предвиденото машинно помещение в разрез със забраната по чл. 23, ал. 2 от посочения подзаконов норматвен акт, които не принадлежат на асансьора и които не са заснети в проекта. В нарушение на нормативните изисквания е предвиден вентилационен отвор във вратата на машинното помещение, която следва да е плътна.
Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение, че допуснатите несъответствия и нарушения в проекта не обуславят незаконосъобразност на РС предвид възможността за изменението му на основание чл. 154, ал. 5 ЗУТ. Според разпоредбата на чл. 148, ал. 4 ЗУТ разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен проект, а ал. 8 на същия текст сочи, че одобреният инвестиционен проект, когато такъв се изисква, е неразделна част от разрешението за строеж. В случая в първоинстанционното производство е извършен контрол за законосъобразност по отношение на РС по подадена жалба на заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ във вр. с чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Докато разпоредбата на чл. 154, ал. 5 ЗУТ касае допълване на вече издадени и влезли в сила РС, при промяна на инвестиционните намерения на възложителя в хипотезата на изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8. Следователно, изначално констатираните нарушения при изработване на инвестиционния проект, които рефлектират и върху законосъобразността на оспореното РС, не могат да се санират по реда на чл. 154, ал. 5 ЗУТ.
Предвид изложеното, обжалваното решение в частта, в която РС е отменено като незаконосъобразно е правилно и следва да се остави в сила.
Решението в частта му, в която делото като преписка е върнато на органа за ново произнасяне като се дадат указания на възложителя за отстраняване на констатираните нередовности в представения проект, е неправилно, тъй като противоречи на чл. 173, ал. 2 и ал. 3 АПК. В случая не са налице посочените от закона хипотези за връщане, защото с отмяната на строителното разрешение съдът се произнася по съществото на спора, което не налага връщане на делото като преписка за ново произнасяне. След привеждане на инвестиционния проект в съответствие със законовите изисквания възложителят следва да подаде ново заявление за одобряването му и за издаване на РС, по което органът да се произнесе.
Предвид изхода на спора своевременно направеното искане от ответника М. Д. за присъждане на разноски за касационното производство се явява основателно. От пълномощника му се претендира присъждане на 1500 лева, съставляващи надлежно внесен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от 10.12.2021 г. От процесуалния представител на касатора е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което касационният състав намира за основателно с оглед вида на настоящето производство, приключило в едно съдебно заседание, както и при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото. С оглед изложеното и при отчитане на определения минимален размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимите от касатора разноски следва да бъдат редуцирани до размер от 1000 лева.
По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1002/18.02.2021г., постановено по адм. дело №13924/2019г. по описа на Административен съд София - град в частта, в която делото като преписка е върнато за ново произнасяне на главния архитект на Столична община.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на М. Д. направените по делото разноски в размер на 1000 (хиляда) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Таня Радкова
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ А. А. п/ Мартин Аврамов