Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на М.П от [населено място] против решение № 138/28.04.2017 г. по адм. д. № 18/2017 г. на Административен съд – Враца. Излага твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на съда, че блокирането на автомобила с техническо средство не е фактическо действие по смисъла на чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ, а индивидуален административен акт, регламентиран в чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. При правилно установена фактическа обстановка, съдът приема необоснования извод, че наложената принудителна мярка спрямо касационния жалбоподател не е обжалвана в законоустановения срок. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат уважени предявените искове. Претендира заплащането на разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – О. В, редовно призована, не изпраща представител.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Не са налице касационни основания по чл. 209 АПК. Изводите на съда са правилни. При разглеждане на делото в първа инстанция не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Решението е обосновано и следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

Предмет на разглеждане пред Административен съд – Враца e искова молба от М.П, с която са предявени обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 7000 лева и за неимуществени вреди в размер на 2200 лева, вследствие на незаконосъобразни действия на служителите на ОП „Паркинги и гаражи“ при О. В, извършени от 13.59 ч. на 19.12.2016 г. до 10.30 ч. на 20.12.2016 г., изразяващи се в неправомерно блокиране с техническо...