Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", подадена против решение № 7603 от 01.12.2016 г., постановено по адм. дело № 7224/2016 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на Г. Т. В. е отменена издадена от касатора заповед № 4224/23.06.2016 г. за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) - поради наличие на обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
Ответникът В. оспорва жалбата и моли да се потвърди решението, както и да се уважи частната му жалба срещу определение № 668 от 01.02.2017 г., с което в производство по чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на оспорването. По изложените в съдебно заседание съображения счита, че обжалването решение следва да се отмени като неправилно и да се отхвърли жалбата срещу административния акт.
Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
При постановяване на решението си по съществото на спора съдът е направил извод за незаконосъобразност на процесната заповед, като е приел, че не е осъществено посоченото в акта основание по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Изложени са мотиви, че органът неправилно е счел, че липсата на достъп до класифицирана информация поставя служителя в обективна невъзможност да продължи да осъществява специфичните функции за заеманата длъжност и свързани с работа по документи, съдържащи класифицирана информация. В тази връзка е отчел обстоятелството, че от 2009 г. до 2016 г. този служител е бил или с прекратено служебно правоотношение, заради което е водел съдебни производства, след решенията по които е възстановяван на работа, или е бил отстранен от работа поради образуваното срещу него наказателно производство. Към момента на поредното му възстановяване отново е уволнен, без да е проведена процедура по издаване на достъп с ниво "Секретно", която предполага служителят да изпълнява длъжността, за която е въведена процедурата.
Касационният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, обосновали отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.
Константна е съдебната практика, че за да се осъществят материалноправните предпоставки за прилагане на цитираната разпоредба, следва да е налице нова фактическа обстановка, която да води до невъзможност за изпълнение на задълженията по конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението и да не се определят от волята им. Следователно обективната невъзможност следва да е породена от причини, за настъпването на които страните по конкретното правоотношение не допринасят по какъвто и да е начин.
Както се посочи, в настоящия казус органът по назначаването е приел, че служителят не разполага с разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво „Секретно“, което го поставя в обективна невъзможност да продължи да осъществява специфичните си функции. Касае се за длъжността началник митнически пункт Олтоманци като част от структурата на М. Ю (чл. 30 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“). Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗЗКИ (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗЗКИ) ръководителите на организационните единици определят списъка на длъжностите, за които се изисква достъп до съответното ниво на класифицирана информация. Със заповед от 18.02.2016 г. на основание чл. 26, ал. 3 и чл. 37 от ЗЗКИ и чл. 21 от ППЗЗКИ е утвърден списък на тези длъжности от началник М. Ю и в т. 14 е посочено, че за началник митнически пункт II ниво се изисква ниво на достъп „Секретно“. Началникът на Митницата е ръководител на организационно звено по смисъла на чл. 37 от ЗЗКИ, поради което списъкът е утвърден от компетентен орган. Тази заповед е била в сила при връщането на работа на жалбоподателя съгласно заповед от 14.06.2016 г., с която е допуснат до работа, като със заповеди от 2011, 2012, 2013 и 2014 г. също е било въведено изискването за ниво на достъп "Секретно", което е включено в длъжностната характеристика на посочената длъжност и е част от специфичните изисквания, с която В. е запознат при допускането му до работа. Същият е имал до 2010 г. валидно разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво "Поверително".
Следователно, формално към момента на допускането му до работа на 14.06.2016 г. служителят не е имал каквото и да е ниво на достъп до класифицирана информация. Издаването обаче на процесната заповед 9 дни по-късно, без органът по назначаването да е осигурил възможност за иницииране на производството за получаване на разрешение от В., е обстоятелство, което не може да да бъде игнорирано. Затова липсата на предприети действия от органа в тази посока обосновава извод, че създадената фактическа обстановка не води до невъзможност за изпълнение на задълженията поради непреодолими и за двете страни причини.
Поради това съдът е приложил правилно материалния закон и е постановил обосновано решение, което следва да се остави в сила.
Що се касае до определението на административният съд, оспорено с подадената частна жалба, същото е правилно.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА) (ЗАдв.) предвижда, че адвокатът може да оказва безплатна помощ на лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица и роднини, близки или на друг юрист.
В делото няма данни, от които да се установи волята на адвоката и неговия клиент по отношение на кое от посочените основания са постигнали съгласие за оказване на безплатна адвокатска помощ, поради което съдът не може да направи конкретна преценка за правилното прилагане на закона.
Установяването на основанието за безплатно предоставяне на адвокатска помощ, т. е. на някоя от хипотезите по ал. 1, обуславя правилното прилагане на закона и възможността на съда да направи преценка за законосъобразност. За да упражни правото си на адвокатско възнаграждение е необходимо адвокатът да представи сключен договор за правна защита, съдържащ клауза за безплатното й предоставяне на някое от основанията по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Наличието на конкретното основание не е необходимо да се доказва, но то следва да бъде посочено. От договора за правна защита се установява, че е посочена разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв, която единствено фигурира и в списъка с разноски. Затова от доказателствата не може да се установи конкретното основание, за което е постигнато съгласието. Определянето на правното основание едва в молбата по чл. 248 от ГПК не променя извода за неоснователност на претенцията, като същото е направено след постановяване на съдебния акт.
Правилно съдът е приел, че по отношение на претенцията за възлагане на разноски, изразяващи се в случая в адвокатски хонорар, нормата на чл. 171, ал. 4 от АПК е неприложима. Съгласно чл. 9, ал. 3 и 4 от АПК във връзка с чл. 171, ал. 4 от същия кодекс съдът указва на страните, че за обстоятелства от значение за решаване на делото не се сочат доказателства. Следователно процесуалното съдействие на страните е с оглед решаване на въпроса, предмет на производството. Спорът за разноските е извън предмета на производството, като връзката се изразява в това, че е последващ от предмета на делото и по-специално от резултата от произнасянето по този предмет.
Пълномощно заедно с договор за правна защита и списък за разноски са депозирани в съдебно заседание от 31.10.2016 година. Това сочи, че страната е представила доказателства за направени разноски, което е от значение за възлагането им. Тези доказателства, а още повече конкретното им съдържание и обхват не се включва в обхвата на преценката на съда за необходимостта от предоставяне на доказателства. Приемането на противната теза, поддържана от частния жалбоподател, би довело до излизане на съда от рамките на правомощието му за съдействие на страните.
С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на определението и като правилно то следва да се остави в сила.
При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на напревение разноски в настоящето производство в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение, поради което АМ следва да се осъди да му заплати тази сума.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7603 от 01.12.2016 г. и определение № 668 от 01.02.2017 г., постановени по адм. дело № 7224/2016 г. по описа на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на Г. Т. В. сумата 600 (шестотин) лева разноски. Решението е окончателно.