Производството е по реда на чл.160, ал.6 от ДОПК, във връзка с чл.208 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. П. И., с адрес: [населено място], общ.[община], [адрес], срещу решение №1501/25.08.2017 г., постановено по адм. д.№2645/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт №Р-16002615010894-091-001/22.07.2016 г. издаден от органите по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 714/14.10.2016 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-Пловдив. С ревизионния акт е установен допълнително данък върху доходите на Ж. П. по реда на ЗДДФЛ за 2011 г.; 2012 г.; 2013 г.; 2014 г., в общ размер 8 693 лв. главница и лихви в общ размер 1486.68 лв.
Според касатора решението на АС-Пловдив е неправилно поради необоснованост на фактическите изводи, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
Възразява се срещу изводите на първоинстанционният съд, че субсидиите изплатени на касатора от Държавен фонд „Земеделие” – София представляват доходи по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ. Останал е неизяснен въпросът като какъв вид доходи следва да се облагат субсидиите – по чл.29, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ или като доход от друг източник, поради което произнасяйки се без да установи тези обстоятелства съдът е постановил необоснован акт. Поддържа се, че нормата на чл.29, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, е специална относно облагането на доходите за производството на непреработена продукция на земеделски производители, като са различни и признатите разходи .
Възразява се и срещу мотивите на атакуваното решение, според които ревизираното лице не е реализирало доход от продажби на произведена и непреработена продукция, тъй като липсва причинно-следствена връзка между изплатените суми за финансово подпомагане на земеделския производител и дейността по чл.29, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ. Правилната квалификация на доходите е по смисъла на чл.8, ал.9 от ЗДДФЛ, тъй като се касае за доходи от селско...