Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Д., против решение № 519 от 22.12.2017 г. по адм. дело № 425 по описа за 2017 г. на Административен съд - Добрич, с което е отменено решение № 20/02.06.2017 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Д. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания.

Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 19 от НПОС, чл. 40, ал. 3 от НПОС и чл. 41 от ППЗП отм. са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът Т. П. К. от гр. [населено място] е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Добрич е решение № 20 от 02.06.2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Д., потвърждаващо разпореждане № [ЕГН] от 16.12.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т. П. К. от гр. [населено място], в частта за непризнатия стаж за периодите 01.03.1993 г. – 01.11.1994 г. и 01.05.1996 г. – 01.01.1997 г.

Решението на Административен съд – Добрич, с което жалбата е уважена, е постановено при неправилно прилагане на чл. 40, ал. 1, 3 и 5 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), чл. 351 от Кодекса на труда и чл. 41 от Правилник за прилагане на Закон за пенсиите (ППЗП), в сила до 31.12.1999 г., във вр. с § 9 от ПЗР на КСО. В нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 165, ал. 1 от ГПК (Г. П. К) (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК съдът е допуснал гласни доказателства за установяване на осигурителен стаж и оборване на изплащателните ведомости на осигурителя [ЮЛ], гр. [населено място]. Необоснован и неправилен е крайният извод на съда за придобит учителски осигурителен стаж, доказан с трудова книжка и със свидетелски показания.

В пенсионното административно производство и в съдебноадминистративното производство по оспорване на решения на ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, издадени по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО, трудовият и осигурителният стаж се доказват с документите, изисквани от чл. 40, ал. 1 и 3 от НПОС: с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Документите по утвърден образец се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В разглеждания случай документите по ал. 3 са запазени, поради което не е допустимо осигурителният стаж да се доказва с „други автентични документи“ по предвидения като изключение ред на ал. 5 на чл. 40 от НПОС. Недопустимо е в съдебноадминистративното производство да се извършва установяване на трудов или осигурителен стаж с гласни доказателства. При липса на надлежни документи установяването на осигурителния и трудовия стаж се извършва по исков ред по реда на ЗУТОССР (ЗАКОН ЗЗД УСТАНОВЯВАНЕ Н. Т. И ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ ПО СЪДЕБЕН РЕД).

По делото са събрани писмени доказателства за придобития от ответника по касация трудов стаж през спорните периоди: трудова книжка, издадени въз основа на изплащателните ведомости удостоверения за стаж и доход, трудов договор от 01.03.1993 г. и допълнително споразумение към трудов договор № 46/01.09.1993 г. Трудовият договор от 01.03.1993 г. е сключен за срок до 31.12.1993 г., а допълнителното споразумение от 01.09.1993 г. – за срок до 31.08.1994 г. Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е дала заключение, че в съхраненото трудово досие се намират и следващите трудови договори.

Според вписванията в трудовата книжка лицето е било назначено на длъжност [наименование] в [ЮЛ] на 01.03.1993 г. с месечно трудово възнаграждение 2100 лв., което е отразено и в сключения трудов договор. От 01.09.1993 г. е отразено месечно трудово възнаграждение в размер на 2627 лв., от 01.10.1993 г. – 2770 лв., от 01.01.1994 г. – 3035 лв., от 01.08.1994 г. – 3520 лв., от 01.09.1994 г. – 3670 лв. От 01.04.1996 г. според вписването в трудовата книжка месечното трудово възнаграждение е в размер на 5530 лв., от 01.07.1996 г. – 6635 лв., от 01.09.1996 г. – 3800 лв. и от 01.10.1996 г. – 4940 лв. Договорените месечни трудови възнаграждения се изплащат за работа на пълно работно време като [наименование] в средното спортно училище.

Официалната удостоверителна сила на трудовата книжка за вписаното в нея обстоятелство – придобит трудов стаж като учител на пълен работен ден през периодите 01.03.1993 г. – 01.11.1994 г. и 01.05.1996 г. – 01.01.1997 г., е оборена от изплащателните ведомости за времето от 1993 г. до 2006 г, намиращи се в О. Д. В тях е отразено, че лицето е започнало да получава възнаграждение от 01.11.1994 г. без данни за отработените дни. Въз основа на данните от изплащателните ведомости е издадено удостоверение обр. УП-3 с отразен трудов стаж от 01.11.1994 г. до 01.05.1996 г. Като учител лицето е започнало да фигурира във ведомостите за заплати от 01.09.1998 г.

Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е потвърдила данните относно трудовия стаж на ответника по касация съгласно изплащателните ведомости: през периода 01.03.1993 г. – 31.10.1994 г. Т. К. не фигурира във ведомостите; през следващия период от м. ноември 1994 г. до м. април 1996 г. фигурира във ведомостите като лектор с възнаграждения (1065 лв., 533 лв., 369 лв., 1666 лв., 2014 лв., 1272 лв., 2398 лв.), които са значително по-ниски от отразените в трудовата книжка месечни заплати, вариращи от 3700 лв. до 5530 лв. Основната заплата и отработените часове не са отразени във ведомостта. През времето от 01.05.1996 г. – 01.01.1997 г. името на Т. К. не фигурира във ведомостта.

На основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. С. действащата от 1993 г. до 1997 г. разпоредба на чл. 351 от Кодекса на труда „трудов стаж“ по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс, или в друг закон. За целите на Закон за пенсиите разпоредбата на т. 76 от отменения Правилник за прилагане на Закон за пенсиите (ППЗП) признава за трудов стаж, времето, прекарано на работа по трудов договор. През упоменатите периоди жалбоподателят не фигурира в изплащателните ведомости и не е представил доказателства, че е получавал трудово възнаграждение, върху което са били дължими осигурителни вноски. Установените фактически обстоятелства насочват към извод, че той не е работил по трудово правоотношение и не е придобил трудов стаж по смисъла на цитираните разпоредби. Във връзка с претенцията за зачитане на стажа от 01.11.1994 г. до 01.05.1996 г. за учителски следва да се има предвид, че по аргумент от изр. 2 на чл. 41, ал. 2 от ППЗП, действащ през времето на спорните периоди, учителският трудов стаж по смисъла на Закон за пенсиите е обвързан с изпълнението на пълната норма задължителна преподавателска работа. Събраните доказателства за наименованието на изпълняваната длъжност през този период и размерите на получените възнаграждения опровергават становището за работа на пълно работно време и изпълнен норматив на преподавателска работа. Периодът е зачетен за осигурителен стаж на лектор преподавател на основание чл. 38, ал. 14 от НПОС.

Оспореният административен акт е материално законосъобразен и като го е отменил, Административен съд – Добрич е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което по изложените по-горе съображения подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски не са претендирани.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 519 от 22.12.2017 г. по адм. д. № 425 по описа за 2017 г. на Административен съд - Добрич и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. П. К. от гр. [населено място] срещу решение № 20 от 02.06.2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Д. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] от 16.12.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.