Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на и. д. на директор на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, чрез юрк.. З, против решение № 5140/04.08.2017 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. д. № 9713 по описа за 2015 г. на този съд, с което е отменен Ревизионен акт № Р-22221414001338-091-001/12.05.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1302/20.08.2015 г. на директора на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП София за ангажирана солидарна отговорност по чл. 177 от ЗДДС (ЗАКОН ЗЗД Д. В. Д СТОЙНОСТ) за данъчните периоди от 01.09.2010 г. до 30.04.2011 г. за невнесен данък върху добавената стойност, начислен по фактури, издадени от [фирма] в общ размер на 106 493,68 лв. и лихви в размер на 47 501,19 лв.

От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Изложени са доводи, че ревизираното лице е знаело, че дължимият данък по доставката няма да бъде внесен от доставчика и това знание е било налице към датата на извършване на доставките на стоките. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Ответникът по касационната жалба – [фирма], представлявано от управителя М. П., оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. В съдебно заседание ответникът е представляван от адв. Т., като е направено искане за присъждане на разноски.

Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на...