Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 102 от 25.10.2017 г. по адм. дело № 132 по описа за 2017 г. на Административен съд - Силистра, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу предписание № 1 от протокол № 1708523 за извършена проверка от 07.03. 2017 г.,издадено от контролни органи на Дирекция "Инспекция по труда" гр. С. на основание чл. 404, ал.1, т.1 от Кодекса на труда.
Изложените съображения за недопустимост на съдебното решение и неправилност поради нарушения на чл. 59, ал. 2 от АПК и на чл. 154, ал. 1 и 2 от КТ във вр. с чл. 21, ал. 1 т. 23 от ЗМСМА, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК.
О. Д "Инспекция по труда" – Силистра не е взел становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Силистра са задължителните предписания, дадени от контролни органи на Дирекция "Инспекция по труда" - Силистра на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, по т. 1 от протокол № 1708523 за извършена проверка от 07.03.2017 г., с които на [фирма], [населено място], в качеството му на работодател е предписано да изплати по ведомост за заплати дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода 01.09.2015 г. – 01.11.2015 г. по 8 часа на 60 работещи лица в търговски обект – хипермаркет в [населено място], посочени поименно в Приложение № 1 към протокола, с предвидено увеличение, но не по-малко от 50 на сто при условията на сумирано изчисляване, съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ.
С постановеното решение Административен съд – Силистра е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал извод за издаване на оспорения акт от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. При извършената подробна и задълбочена преценка на събраните по делото доказателства съдът е установил, че повторната проверка е извършена от контролния орган при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решение № 96 от 09.01.2017 г. по адм. д. № 6539/2016 г. на Административен съд София – град. При въведено сумирано изчисляване на работното време за двумесечен календарен период се разработват графици за работа на работниците и служителите, накрая на всеки месец се съставя присъствена форма, съдържаща реално отработените часове от всеки работник и служител, а в отделна колона се отчита разликата между нормата за месеца часове и действително изработените. Извършва се изравняване в рамките на периода и при отработени от работника или служителя повече часове над съответната норма за продължителност на работното време за периода, разликата представлява извънреден труд, който се заплаща в увеличен размер съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ. През месец септември 2015 г., след отчитане на официалните празнични дни и обявения на територията на общината почивен ден с решение на Общински съвет Силистра, работните дни са били 20 или 160 часа при 8-часов работен ден. От общо 168 часа, отчетени от работодателя, 8 часа следва да се заплатят на работещите като положен извънреден труд при въведено сумирано изчисляване на работното време съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ, а не като извънреден труд в почивен ден съгласно чл. 262, ал. 1, т. 2 от КТ.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователен е касационният довод за недопустимост на съдебното решение като постановено в нарушение на правилата за местна подсъдност.
На основание чл. 405 от Кодекса на труда (КТ) принудителните административни мерки по чл. 404, ал. 1 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. П. за местната подсъдност за установени в чл. 133 от АПК. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК, съгласно която делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по седалището на териториалната структура на администрацията на органа, издал оспорения акт, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес или седалището на жалбоподателя. Оспореният акт е издаден от контролни органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, която няма териториална структура в [населено място], в чийто район е седалището на дружеството – жалбоподател. Приложимо е правилото за местна подсъдност по чл. 133, ал. 2, т. 2 от АПК, съгласно което делото подлежи на разглеждане от административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения индивидуален административен акт.
Становището на касационния жалбоподател, че за издател на акта следва да се счита Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище [населено място], а не Дирекция "Инспекция по труда" - Силистра, не е съобразено с § 1, т. 1 от АПК и с Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г. За административен орган се счита органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" осъществява контролните си функции по чл. 399 и следв. от КТ не само чрез създадената към нея администрация, но и чрез териториалните си структури - 28 териториални дирекции "Инспекция по труда". На основание чл. 16, ал. 2 от Устройствения правилник Дирекциите "Инспекция по труда" упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности на територията на съответната област. Оспореното предписание е издадено от инспектори с функции на контролен орган в Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, която е административен орган по смисъла на АПК и надлежен ответник по делото.
Във връзка с довода, че жалбата против предишното предписание по същия въпрос - т. 2 от протокол № ПР1617798 от 11.05.16г на Дирекция "Инспекция по труда" – Силистра, е била разгледана от Административен съд София – град, е необходимо на първо място да се има предвид, че спорът е родово подсъден на административните съдилища. За разлика от родовата подсъдност, която не може да бъде изменяна по съгласие на участващите в делото лица, за местната подсъдност разпоредбата на чл. 134, ал. 2 от АПК предвижда, че възражение за местна неподсъдност може да се прави най-късно в първото заседание пред първата инстанция и да се повдига служебно от съда. В съдебното заседание на 07.12.2016 г., проведено по адм. д. № 6539 / 2016 г., Административен съд София – град е конституирал като ответник Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, а представляващият страната упълномощен юрисконсулт изрично е заявил, че не възразява делото да се разгледа от Административен съд София – град. Жалбата против предписанието по т. 1 от протокол № 1708523 / 07.03. 2017 г. отново е била подадена до Административен съд София – град, който с определение № 3824 от 12.06.2017 г., постановено на основание чл. 135, ал. 2 във вр. с чл. 134, ал. 2 от АПК, е прекратил производството по адм. д. № 6129/2017 г. и служебно е изпратил жалбата на Административен съд – Силистра.
Не се установява твърдяното в касационната жалба нарушение на административнопроизводственото правило на чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК. Както призовката по чл. 45, ал. 1 от АПК, така и представеният в оригинал протокол от 07.03.2017 г., са подписани от двете длъжностни лица, извършили проверката, съответно гл. инспектор и ст. инспектор (л. 93-95).
Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 154, ал. 1 и 2 от КТ (редакция - ДВ, бр. 15 от 2010 г.). Разпоредбата на чл. 154, ал. 2 от КТ, която предвижда, че Министерският съвет може да обявява някои дни еднократно за празнични, не дерогира правомощието на общинските съвети по чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) (ЗМСМА) да обявяват определен ден за празничен и неприсъствен на територията на общината, района, кметството или населеното място. Всеки календарен ден, който е обявен за неприсъствен от компетентен орган по реда на закона, е почивен за работещите по трудови правоотношения лица, без оглед къде е регистрацията на техния работодател като юридическо лице. От съществено значение по делото е обстоятелството, че предписанието за заплащане на извънреден труд не е дадено за работа през почивен ден, а за работа при сумирано изчисляване на работното време за всички наети на работа лица при зачитане на допълнителен почивен ден за м. септември 2015 г.
Оспореното предписание е издадено при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с разпоредбите на материалния закон и неговата цел. Подадената жалба е неоснователна и като я е отхвърлил, Административен съд - Силистра е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 102 от 25.10.2017 г., постановено по адм. д. № 132 по описа за 2017 г. на Административен съд – Силистра. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.