Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/

Образувано е по касационната жалба на Н. А. Ю. П. срещу Решение № 885/17.05.2017 г., постановено по адм. дело № 340/2017 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлен предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията в З. [ място], с доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Претендира отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният от него иск.

О. Г дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГД ”ИН”/ чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд Бургас се е развило по исковата молба на Н. А. Ю. П. против ГД „ИН” София, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) /ЗОДОВ/ е предявил иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразни действия: счупване на маса, шкаф, изтръгване на кабели, изхвърляне на документи, изземване на термометър при извършено претърсване на 05.11.16г. и изземване на ел. кана за вода и термометър по време на обиск поради невключването им в списъка на разрешените за ползване, в резултат на което му е причинено неудобство в бита, притеснение и унижение.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения иск. За да постанови този резултат съдът е приел, че не е доказано по делото да е извършен обиск по посочения в исковата молба начин, унижаващ достойнството на ищеца. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка.

Правилен е извода на административния съд, че в случая не са установени по делото законовите предпоставки на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, при което предявеният иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди се явява неоснователен.

Законоустановено е, че обискът не може да се извършва по начин, унижаващ достойнството на лишения от свобода – чл.93, ал.1 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗЗД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) /ЗИНЗС/.

Правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от ППЗИНЗС, съгласно която за предотвратяване на престъпления и нарушения в местата за лишаване от свобода се извършват обиск на затворниците и претърсване на жилищните, производствените и сервизните помещения. Разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че претърсвания на спални, работни и други помещения в местата за лишаване от свобода се извършват от служители на охранителния състав в присъствието на лишени от свобода или на техен представител, които са настанени в съответните помещения или ги ползват. В чл. 86 от ППЗИНЗС (ДВ, бр. 9 от 2010 г., в сила от 1.02.2010 г.) е предвидено извършване на задължително претърсване най-малко един път месечно по предварително утвърден от началника на затвора или поправителния дом план, като по заповед на началника на затвора, на поправителния дом, на затворническото общежитие, на заместник-началника на затвора по режимна и надзорно-охранителна дейност, на инспектора по надзорно-охранителна дейност, а в тяхно отсъствие на ръководителя на дежурната част, при необходимост се извършват допълнителни обиски и претърсвания. Намерените при извършване на обиск и претърсване пари и вещи, чието държане не е разрешено или не е установено чия собственост са, се изземват (чл. 87, ал. 3 от ППЗИНЗС – ДВ, бр. 20 от 2014 г.). За извършените обиски и претърсвания се съставя протокол, в който се отразяват резултатите от провеждането им и протоколът се подписва от длъжностното лице и от лишения от свобода (чл.95, ал. 2 от ЗИНЗС).

Обоснован е изводът на съда, че в разглеждания случай претърсването е извършено на 05.11.2016 г. около 21.00 часа, по разпореждане на дежурния главен надзирател, съобразно разпоредбата на чл. 86 от ППЗИНЗС (ДВ, бр. 9 от 2010 г., в сила от 1.02.2010 г.). За иззетите вещи по чл.95, ал. 2 от ЗИНЗС са съставени протоколи с рег. № 9158 и рег. № 9130. Вещите, които са били иззети – електрическа кана за топла вода марка [марка] и външно устройство за измерване на температурата – дигитален часовник марка [марка], не са включени в списъка на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода, изтърпяващи наказание в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, утвърден със Заповед № ЛС-04-602/04.04.2014г. на заместник министъра на правосъдието, поради което и административният съд обосновано е съобразил, че същите правилно са били иззети на основание чл. 87, ал. 3 от ППЗИНЗС (ДВ, бр. 20 от 2014 г.).

Обсъдено е и твърдението на ищеца, че не е допуснат да присъства по време на претърсването и обосновано същото е прието за недоказано. Ангажираните в тази насока доказателства действително не могат да доведат до категоричен извод за това, тъй като видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, същите не са били преки очевидци на недопускането на ищеца да присъства при претърсването, а само са дочували отделни реплики разменени между П. и извършващите претърсването.

По изложените мотиви настоящият състав на ВАС приема за обоснован и законосъобразен извода на АС - Бургас, че извършеното претърсване не може да се характеризира, като незаконосъобразно действие, тъй като е извършено в съответствие с разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНС.

Следва да бъде споделено и приетото от съда, че не са на лице незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на З. [ място] и по отношение на изземване на дигитален часовник с термометър [марка] и електрически кани, тъй като действително, след внасянето на тези предмети, със Заповед № ЛС-04-602 от 04.04.2014 г. на заместник министъра на правосъдието е утвърден списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода, изтърпяващи наказание в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, в който списък посочените предмети не фигурират. Поради това и правилно съдът е счел, че на основание чл. 87, ал. 3 от ППЗИНЗС (ДВ, бр. 20 от 2014 г.) тези предмети са били иззети.

При така изложените съображения обжалваното решение като правилно в отхвърлителната му част следва да бъде оставено в сила.

Неправилен, обаче, е изводът на АС за това, че при отхвърляне изцяло на предявения иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, ищецът дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в случаите, в които ответникът е представляван от юрисконсулт. Разпоредбите на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ / тълкувани в тяхната взаимовръзка/ се явяват специални по отношение общата разпоредба на чл. 78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, поради което в производство по ЗОДОВ при отхвърляне изцяло на исковата претенция ищецът не дължи на ответника заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Разноски на ответника по касация не се дължат.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 885 от 17.05.2017г., постановено по адм. д № 340 по описа за 2017г. на Административен съд - Бургас, само в частта му, в която Н. А. Ю. П., е осъден да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при МП сумата от 300 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението е окончателно.