Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. В. Е. срещу решение № 903 от 25.05.2017г. по адм. д. № 319/2017г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлен предявеният от нея иск за обезщетение за имуществени вреди в размер от 1/10 част от общия размер 12100лв. и неимуществени вреди в размер от 25600лв., причинени от бездействие на органи при О. В по отстраняване на очевидна фактическа грешка по подадено възражение вх. № 30/12.02.2010г. в проект за общ устройствен план на [населено място] и от бездействието на главния архитект на О. В по подписване на проект на заповед за разрешаване на изменение на ПУП-ПЗР по заявление вх.№ Г-УТ-07/14.11.2011г.

Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като не е съобразено с влязлото в сила решение по адм. дело № 1640/2013г. на Административен съд Варна, както и със събраните по делото доказателства. Поддържа, че всички елементи на фактическия състав по чл.1 ЗОДОВ са доказани и установени. Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете. Претендира разноски.

Постъпила е и частна жалба от Н. Е. срещу определение № 1743 от 26.06.2017г. по адм. дело № 319/2017г. на Административен съд Варна относно присъденото на ответника юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – О. В чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и частната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока...