Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите срещу Решение № 1420 от 06.03.2017 г., постановено по адм. дело № 5120 по описа за 2016 г. на Административен съд София-град, с което е отменена негова Заповед № 351/15.04.2016 г.
Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго за отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Претендират се разноските по водене на делото за двете съдебни инстанции.
По касационната жалба е постъпил отговор от ответника – [фирма] ЕИК -[ЕИК], в който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска се да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на разноски.
В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява. Постъпила е молба чрез процесуалния представител на председателя на Комисията за защита на потребителите, в която се поддържа касационната жалба на изложените в нея основания.
Ответникът чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по жалба на [фирма] срещу Заповед № 351/15.04.2016 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 177, ал. 2, т. 1, б. „в“ от ЗТ (ЗАКОН ЗЗД ТУРИЗМА) (ЗТ) е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) „временно затваряне на туристически обект“ по чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗТ – заведение за хранене и развлечения, находящо се в [населено място], [улица], стопанисвано от [фирма].
Производството пред административния съд е приключило с Решение № 1420 от 06.03.2017 г., постановено по адм. дело № 5120 по описа за 2016 г. на Административен съд София-град, с което е отменена Заповед № 351/15.04.2016 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите.
Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че проверката е започнала във връзка с постъпил в КЗП сигнал на потребител за силна музика в ресторанта на хотела. Констатациите от същата са отразени в Констативен протокол № 0204360/15.01.2016 г. и касаят дейността на хотела. На основание чл. 172 от ЗЗП проверяващите са разпоредили на търговеца да представи пред КЗП на 20.01.2016 г. регистър на настанените туристи, справка – декларация за настанените за месец ноември и декември 2015 г. и регистър на предявените рекламации. В изпълнение на горното, представител на едноличния търговец е представил в КЗП справка за платен туристически данък от август 2015 г. до януари 2016 г., регистър на предявените рекламации и регистър на настанените туристи.
С АУАН № 14186/08.02.2016 г. се съдържат констатации, че в обект - заведение за хранене и развлечения се предоставят туристически услуги и ресторантьорство в некатегоризиран туристически обект тип „бар“. В АУАН е посочено, че нарушението е извършено и установено на 15.01.2016 г.
В оспорената Заповед № 351/15.04.2016 г. и АУАН № 14186/08.02.2016 г. е вписан КП № 0208611/15.01.2016г., но съгласно уточнение от административния орган, става въпрос за допусната техническа грешка. АУАН и процесната заповед се основават на Констативен протокол № 0204360/15.01.2016 г.
На заседание на КЗП, отразено в Протокол № 06/12.03.2016 г., по т. 37 комисията е решила да бъде наложена ПАМ „временно затваряне на туристически обект“ по чл. 177, ал. 2, т. 1, б. „в“ от ЗТ на процесното заведение за хранене и развлечения, тъй като за обекта няма представено удостоверение за утвърдена категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.
Първоинстанционният съд е констатирал, че административният орган е приел за доказана липсата на категоризация на туристически обект в нарушение на задължението си по чл. 35 от АПК служебно да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, събирайки необходимите доказателства. ПАМ е приложена въз основа на резултатите от извършена проверка на туристически обект, отразена в Констативен протокол № 0204360/15.01.2016 г., същият обаче касае проверка на туристически обект - хотел [наименование] /място за настаняване/, а не заведение за хранене и развлечения, което представлява отделен туристически обект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗТ. Контролните органи на комисията не са направили каквито и да било констатации, нито са дали каквито и да било указания на търговеца да представи доказателства във връзка със стопанисваното от него заведение за хранене и развлечения. Ето защо съдът е приел, че обстоятелствата, отразени в констативния протокол, няма как да служат като фактическо основание на приложената ПАМ, което води до немотивираност на издадената заповед.
По делото е представено удостоверение № 00125/25.11.2011 г. за обект - ресторант [наименование], с което е категоризиран с „две звезди“. Заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза, както и разпитаните свидетели категорично опровергават констатациите в АУАН, че заведението за хранене и развлечения представлява тип „бар“. По изложените съображения съдът е приел, че контролните органи на КЗП не са изяснили всички факти и обстоятелства от значение за случая, събирайки необходимите доказателства, поради което е останал недоказан изводът им, че е налице некатегоризиран туристически обект. След като не е безспорно установено съществуването на такъв обект, както и неговият вид по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗТ, председателят на КЗП не е имал материалноправно основание да издава процесната ПАМ, изразяваща се във временно затваряне на некатегоризиран туристически обект.
Въз основа на горните съображения Административен съд София-град е обосновал извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 35 от АПК, довели и до нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменена. Решението е валидно, допустимо и правилно.
При постановяване на обжалваното решение съдът е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и въз основа на правилно установена фактическа обстановка е формирал правилни и обосновани правни изводи.
Неоснователни са оплакванията, че съдът е достигнал до неправилен извод относно материалната незаконосъобразност на административния акт.
Съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗТ „туристически дейности“ са хотелиерството и ресторантьорството. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗТ установява видовете „туристическите обекти“, т. 1 на същата норма определя местата за настаняване по класове, а т. 2 заведенията за хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи към места за настаняване) - ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове. Съобразно чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗТ лицето, извършващо хотелиерство в туристически обект, е длъжно да предоставя туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране. А съгласно чл. 177, ал. 2, т. 1, б. ”в” от ЗТ председателят на Комисията за защита на потребителите или оправомощени от него длъжностни лица в резултат на контрола по ал. 1 прилагат принудителна административна мярка „временно затваряне на туристически обект“ по чл. 3, ал. 2, т. 1-3 и 7 при предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран туристически обект и в обект със спряна категория.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в констативния протокол № 0204360/15.01.2016 г. се съдържат само и единствено установявания във връзка с хотелската част от комплекса. Действително в протокола е посочено, че комплексът се състои от хотелска част, ресторант и бар. Но описание и конкретни констатации относно тази част, която според проверяващите представлява бар, няма. По смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗТ всяка от тези части представлява самостоятелен обект. В съставения впоследствие АУАН № 14186/08.02.2016 г. е посочено, че едноличният търговец предоставя туристически услуги и ресторантьорство в некатегоризиран туристически обект – заведение за хранене и развлечения тип „бар“, но АУАН отново препраща към констативния протокол от 15.01.2016 г., в който няма фактически установявания, че заведението за хранене и развлечения функционира като бар. По време на проверката е отразено, че в хотелската част на видно място е поставено удостоверение № 00126/25.11.2011 г. за утвърдена категоризация „две звезди“ за обект – „Хотел Д.“. По делото е представено и удостоверение № 00125/25.11.2011 г. за обект ресторант [наименование], с което е категоризиран с „две звезди“. Процесната заповед се базира на фактите, посочени в КП № 0204360/15.01.2016 г. и АУАН 14186/08.02.2016 г., от които не може да се установи дали е извършвана проверка на ресторантската част, както и какви са констатациите от нея. Правилни са изводите на първата инстанция, че контролните органи на КЗП не са изяснили всички факти и обстоятелства от значение за случая, не са събрали необходимите доказателства, поради което е недоказан изводът им, че е налице некатегоризиран туристически обект. Наред с това следва да се отбележи, че по искане на жалбоподателя е допусната съдебно-техническа експертиза, чието заключение е прието без оспорване от страните. Съгласно заключението на СТЕ вътрешният салон на заведението е част от едно и също заведение – ресторант и обзавеждането му се състои от мебели за хранене. При тази фактическа установеност правилно съдът е приел, че Заповед № 351/15.04.2016 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 35 и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и при нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК.
По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила.
Независимо от изхода на делото и своевременно направеното искане на ответника за присъждане на разноски, съдът приема, че такива не се дължат. Представеният по делото договор за правна защита и съдействие не съдържа отбелязване за начина на плащане на договореното възнаграждение в размер на 500 лв., нито допълнително доказателства за начина на плащане и че такова е реално извършено. След като в договора няма отбелязване, че плащането е извършено в брой, то договорът не може да послужи като разписка, удостоверяваща извършено плащане.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1420 от 06.03.2017 г., постановено по адм. дело № 5120 по описа за 2016 г. на Административен съд София-град.
Решението е окончателно.