Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“-МВР, чрез процесуален представител, против решение №7514 от 29.11.2016 г. по адм. дело № 7219/2016 г. на Административен съд София-град.

Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски.

Ответникът Д. Г. Д., чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед №5785з-935/07.06.2016г. на Директора на дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ при МВР, с която на старши инспектор Д. Г. Д., началник група База за отдих [наименование]-[населено място] в „Почивно дело“ към отдел „Почивно дело и обществено хранене“ при дирекция УССД-МВР, на основание чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР –„неизпълнение на заповед“, чл.20, ал.2 вр. ал.1, т.2 и т.3 от Правилата и във връзка с чл.198, ал.2 от ЗМВР и §1, т.22 от ДР на ЗМВР, чл.199, ал.1, т.2 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение“ за срок от три месеца.

Съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по чл.204, т.4 от ЗМВР, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона.

Решението на Административен съд София-град е правилно като краен резултат.

Споделят се изводите на първоинстанционния съд за противоречие на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание с материалния закон, но по различни от изложените от съда съображения.

В процесния случай служителят е наказан за извършени нарушения по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР - неизпълнение на заповед, и чл.20, ал.2, вр. ал.1, т.2 и т.3 от Вътрешните правила за поддържане профила на купувача и редът, по който се извършва изпращането на документи в регистъра на обществените поръчки и публикуването им в профила на купувача от ДУССД-МВР/Правилата/, утвърдени със Заповед №5785з-517/16.04.2015г. на ВПД директор на ДУССД-МВР.

Дисциплинарнонаказващият орган е приел, че неизпълнението на разпоредбите на чл.20, ал.2 вр. ал.1, т.2 и 3 от Правилата, е извършено от служителката системно, по см. на §1, т.22 от ДР на ЗМВР. Тъй като нормативно установеното задължение на възложителя на обществени поръчки по чл.22б, ал.2, т.14 и ал.4, т.2 от ЗОП отм. е отпаднало съгласно чл.42 от ЗОП/ДВ, бр.13, 2016г./, е отпаднала и санкционната норма по ЗОП за непубликуване и непубликуване в срок в профила на купувача на информацията по чл.22б, ал.2, т.14 и ал.4, т.2 от ЗОП отм. и на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН е налице основание за прилагане на по-благоприятния за дееца закон, е обусловена маловажност на извършените от Д. Д. нарушения, съгласно чл.198, ал.2 от ЗМР.

В резултат на основание чл.199, ал.1, т.2 от ЗМВР /системни маловажни нарушения на служебната дисциплина/, на служителя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.

Съгласно чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР като дисциплинарно нарушение е посочено неизпълнението на заповеди. За извършването на това дисциплинарно нарушение, ЗМВР в разпоредбата на чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР изрично е предвидено налагането на дисциплинарно наказание „порицание“. Същевременно Д. е наказан за „системни маловажни нарушения на служебната дисциплина“, за което нарушение според чл.199, ал.1 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“.

Маловажно е нарушението, при което отклонението от изискванията е незначително /чл.198, ал.2 от ЗМВР/. За извършването му, съгласно чл.198, ал.1 от ЗМВР, е предвидено по-лекото дисциплинарно наказание „мъмрене“, като извън тази хипотеза различно дисциплинарно наказание за този вид дисциплинарно нарушение е визирано само в случаите по т.1 и т.2 на чл.199, ал.1 от ЗМВР, а именно при извършване на маловажно нарушение в срока на наложено дисциплинарно наказание "мъмрене", и системни маловажни нарушения на служебната дисциплина.

За възприетото от ДНО виновно нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, както се отбеляза по-горе, следва да бъде наложено по-тежкото дисциплинарно наказание „порицание“. Налага се извода, че дисциплинарното нарушение „неизпълнение на заповед“, предвид неговия характер, не е от категорията дисциплинарни нарушения, които могат да се квалифицират като маловажни, и следователно лицето, което е извършило такова нарушение, да бъде наказано с по-леко от предвиденото в чл.200, ал.1 от ЗМВР наказание.

Определяйки по този начин вида на наказанието, което следва да бъде наложено на Д., съобразно процесното нарушение, ДНО е издал заповедта за налагане на дисциплинарно наказание в нарушение разпоредбите на чл.194, ал.1 от ЗМВР, налагайки дисциплинарно наказание, несъответно на извършеното нарушение.

Отделно от горното, възприема се извода на административния съд, че към датата на издаване на оспорената пред първата инстанция заповед №5785з-935/07.06.2016г. на Директора на дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ при МВР, не е налице задължение по чл.20 от Правилата, основано на действаща правна норма по отношение на наказаното лице, предвид редакцията на чл.42 от ЗОП /ДВ, бр.13/2016г./ към 07.06.2016г., при което не се възприема за осъществен от Д. Д. състава на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР.

Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на АССГ кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора на Д. Г. Д. следва да се присъдят разноски по делото в размер на 600лв.-заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 12.04.2018г. с адвокат Р. Д..

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №7514 от 29.11.2016г., постановено по адм. дело №7219/2016г. по описа на Административен съд София -град.

ОСЪЖДА Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“-МВР, да заплати на Д. Г. Д., сумата от 600/шестстотин/ лева, разноски по делото за настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване.