Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. П. Й., чрез пълномощника й адв. Н. А., срещу Решение № 117 от 22.03.2017 г., постановено по адм. дело № 571/2016 г. от Административен съд Добрич. В жалбата се развиват подробно съображения за неправилност на съдебния акт и се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски. Не са приложени доказателства, вкл. списък на понесените и претендирани от страната разноски.

Ответната страна – Областна дирекция „Земеделие“ – Добрич, в писмен отговор на подадената жалба, излага съображения за нейната неоснователност.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

Пред АС – Добрич В. Й. е предявила иск срещу ОД „Земеделие“ – Добрич, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който претендира да й бъде признато право на обезщетение за понесени, вследствие на прогласен за нищожен административен акт – Решение № 3908 от 08.12.1999 г. на ПК – [населено място], постановено по нейно заявление за възстановяване на собствеността върху земеделска земя в стари реални граници от 20.01.1992 г., имуществени вреди, представляващи дължимата годишна рента за всяка една стопанска година в периода от 01.10.2000 г. до 01.10.2013 г.

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил иска, като неоснователен, тъй като не са налице комулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и размерът на вредите е останал недоказан. Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

І. Липсва пълнота в изложението...