Образувано е по жалба на И. П. Х. срещу Заповед №РД-15-319/30.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл.12, ал.1 изр. първо при условията на ал.4 и чл.108 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ).
Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на заповедта поради допуснати нарушения на материалноправните норми. Не се претендират разноски.
Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуален представител юрк.Г. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
И. П. Х. е назначен за първи път на държавна служба в Министерство на земеделието и храните на длъжност "главен експерт" в отдел „Регистри и анализи“, дирекция "Поземлени отношения и комасация", със заповед № РД-15-978/06.05.2016 г. на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 9, ал. 1 вр. чл. 12 и чл. 15 от ЗДСл /в хипотеза по заместване/.
С оспорената заповед № РД-15-319/ 30.03.2017 г., министърът на земеделието и храните на 30.03.2017 г. прекратява служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 12, ал. 1 изречение първо, при условията на ал.4 и чл.108 от ЗДСл.
При така установените факти, настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна.
Административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на неговите правомощия като орган по назначаване и в предписаната от закона форма. В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, които да водят до нейната незаконосъобразност.
Назначаването за първи път на държавна служба може да е обвързано със срок за изпитване. Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДСл, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. За упражняване на това право от административния орган, е необходимо наличието на позитивна предпоставка - държавният служител да е назначен за първи път на държавна служба, както и на негативната предпоставка - да не е изминала една година от датата, на която държавния служител е встъпил в длъжност.
В настоящия случай и двете предпоставки по отношение на жалбоподателя са налице. И. П. Х. е назначен за пръв път на държавна служба със заповед № РД-15-978/06.05.2016 г. на министъра на земеделието и храните. Служебното правоотношение на оспорващия е прекратено на 30.03.2017 г., при което предвид датата на назначаване - 19.07.2016 г. административния акт е издаден в рамките на едногодишния срок по чл.12, ал.1 ЗДСл. В срока и при условията на чл.12, ал.1 ЗДСл, органът по назначаването може да използва предоставената му от законодателя възможност, без мотивите му да подлежат на оповестяване, а оттам и на съдебен контрол. Действително предвиденият в текста на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, едногодишен изпитателен срок за държавните служители урежда единствено възможността за органа по назначаване, след преценка в условията на оперативна самостоятелност, да прекрати едностранно служебното правоотношение без предизвестие и мотиви.
Неотносимо в процесния случай е възражението, че на жалбоподателя е дадена обща оценка 2 от преценяващия ръководител на Х., на който същият е директно подчинен. ЗДСл не свързва поставянето на негативна оценка като задължително условие за прекратяването на служебното правоотношение на държавния служител по посоченото в заповедта основание на чл.12 от ЗДСл. Не е относим и фактът, че издателят на заповедта не е съгласувал акта с директора на дирекция „Поземлени отношения и комасация“ като основание за незаконосъобразност на същата, тъй като изискване за такова съгласуване няма в чл.12 ЗДСл.
Видно от изложеното по-горе оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на материално правните предпоставки на чл.12, ал.1 ЗДСл - служителят Х. е назначен за първи път на държавна служба в министерството /във връзка с чл.15 – заместване/, а заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото правно основание е в рамките на едногодишния срок.
Заповедта е издадена и съгласно разпоредбите на чл.108 от ЗДСл и чл.12, ал.4 ЗДСл. Според чл.108, ал.1 ЗДСл, служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В случаите по чл.107, ал.1, т.5 се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В чл.108, ал.2 ЗДСл е предвидено, че при прекратяване на служебното правоотношение, с изключение на случаите по чл. 12, ал. 4 и чл. 107, ал. 1, т. 1, 3 и 7, държавният служител запазва ранга си.
По изложените съображения жалбата на И. П. Х. срещу заповед № РД-15-319/30.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните като неоснователна следва да бъде отхвърлена с настоящото решение.
Предвид изхода на спора и съобразно претендираните разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Воден от горното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. П. Х., против заповед № РД-15-319/30.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните.
ОСЪЖДА И. П. Х. [населено място], [жк], [жилищен адрес] да заплати на Министерство на земеделието и храните сумата от 100 /сто/ лева, разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред петчленен състав на ВАС в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.