Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС).
Образувано е по жалба на П. И. И. от [населено място] срещу решение № 56 от 01.02.2018г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Модернизация на участък от Път I – 1 (Е79) „Мездра - Ботевград“, от км. 161+367 до км. 194+164,89, въз основа на одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП - ПП), одобрен със Заповед № РД – 02 – 15 – 98 от 16.09.2016г. на Министъра на РРБ, В ЧАСТТА относно отчуждаването на част от имота и относно размера на определеното обезщетение за отчуждената част от имот с № [номер], вид на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване – друг вид територии със селищен характер, намиращи се в землището на [населено място], общ. [община], обл. Враца.
В жалбата си жалбоподателят оспорва посоченото по – горе решение, като твърди незаконосъобразност на същото, тъй като не е обоснована нужда от отчуждаването на част от нейния имот. Твърди, че може да се намери и друго разрешение. Твърди и че е налице емоционална връзка и спомени на семейството й с имота, а и на 30.06.2016г. е сключила договор за наем на имота с наемател и с отчуждаването му се лишава от доходи. Твърди и незаконосъобразност в частта относно размера на определеното обезщетение, като твърди, че освен земя с предвиденото мероприятие се засяга и съществуваща в имота заведение, както идруги налични подобрения, включително мачтов трафопост, за които не е определено обезщетение. Иска оспореното решение на МС на РБ да бъде отменено, алтернативно да бъде изменено, като се определи оценка в по – висок размер, при която се отчете и наличните в имота сграда и подобрения. Претендира разноски.
О. М съвет на Р. Б, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна, а оспореното решение на МС на РБ – законосъобразно. Твърди, че поради липса на пазарни аналози обезщетението за отчуждавания имот е направена по данъчна оценка, като в тази връзка посочва, че следва да се вземе предвид данъчната оценка на имота към датата на изготвянето на оценителния доклад в административното производство, а именно тази от 15.11.2017г., а не представената в съдебното производство данъчна оценка от 30.05.2018г. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни Министъра на регионалното развитие и благоустройството, Министъра на финансите и Агенция пътна инфраструктура, чрез процесуалните си представители изразяват становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспореното решение на МС на РБ, като се присъединяват към становището на процесуалния представител на Министрески съвет относно данъчната оценка, по която следва да се определи обезщетението.
Жалбата е подадена в срок, от страна – адресат на акта, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Воден от горното настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима.
Върховният административният съд, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката в настоящото производство е собственик по силата на представени по делото нотариален акт от 2010г. на имот, както следва ПИ № [номер], парцел № [номер], целият с площ от 2 612 кв. м., намиращ се в землището на [населено място], общ. [община], ведно с посторените в имота „крайпътно търговска заведение“ с площ 92,32 кв. м., открита и покрита тераса с площ 25,44 кв. м. и бистро с площ от 50 кв. м., както и всички останали подобрения в имота. В доказателства за пособренията жалбоподателката представя и нотариален акт от 2002г. на името на праводателката й П. И. Х. за трансформатор тип „мачтов“, ведно с всички части и конструкции към него върху бетонова основа. Представя удостоверение за разрешаване на ползването № 26 от 13.08.2002г. на крайпътното заведение – кафе – аперитив, Договор от 30.06.2016г. за отдаване под наем на имота – земя и заведение за сумата от 500 лв. на месец и заповед № 602 от 03.07.2006г. за одобряване на включването на имота на жалбоподателката № [номер] към територията на селищните образувания – урбанизирана територия на [населено място] дол.
С оспореното решение от ПИ № [номер] се отчуждава част от 1,235 дка и се определя обезщетение в размер на 14 878 лв.
Въз основа на влезнал в сила ПУП – парцеларен план и за изграждането на обект „Модернизация на участък от Път I – 1 (Е79) „Мездра - Ботевград“, от км. 161+367 до км. 194+164,89 е взето решение за стартиране на процедура по отчуждаване на имоти. Въз основа на това решение е издадено и оспореното в това производство решение, след приета експертна оценка за стойността на отчуждаваните части от имота по правилата на ЗДС.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по съображенията, изложени по – долу.
С оспореното решение е определен размер на паричното обезщетение за отчуждаваната част на имот идентификатор № [номер] в размер на 14 878 лв. Тъй като в представения оценителски доклад, направен в административното производство, е дадена обща обосновка за отчуждавани имоти в землищата на [населено място] дол, [населено място], [населено място], [населено място], като за всички имоти в землищата на тези села е посочено, че не са налице пазарни аналози, а именно реално сключени сделки от типа на описаните в § 1а т. 2 от ДР на ЗДС, които да отговарат на критериите по посочения параграф и чл. 32 от ЗДС. Самите оценки на имотите, включително тези на жалбоподателката в това производство са дадени в табилца, като и от таблищата не става ясно по какъв метод и критерии е направена оценката, дали оценителите в проведеното административно производство са оценили само отчуждаваната земя, дали са оценени или не засегнатите от отчуждаването крайпътно заведение и бистро и трафопост тип „мачтов“, налични в имота, като какви са оценени отчуждените части от имотите – като земеделска земя или като такава в урбанизирана територия, както и спазено ли е изискването на чл. 32 ал. 3 от ЗДС при липса на аналози да се установи каква е земята – земеделска или горска или урбанизирана и съответно оценката да се даде по съответните критерии за оценка по Наредбите или по данъчна оценка по ППЗДС. От представена с административната преписка данъчна оценка от 15.11.2017г. може да се направи извод, че оценката на имота, отчужден от жалбоподателката е направена по данъчна оценка по ППЗДС във връзка с Пршиложение № 1 към чл. 20 от ЗМДТ.
От заключението на приетата СТЕ се установява, че имота на жалбоподателката, от който е отчуждена част се намира в урбанизирана територия във връзка със заповед, с която е включен в урбанизираната територия, като това е направено много препиди одобряването на ПУП – парцеларния план за мероприятеието за отчуждаване. Установява се и че застрояването в имота е извършено законно и също препи одобряването на ПУП – парцеларния план за мероприятието, като в тази връзка и имота подлежи на обезщетение като такъв в урбанизирана територия, както и наличните сгради като законно построени подлежат на обезщетение. Вещото лице също посочва, че за имота, намиращ се в землището на [населено място] дол не са открити пазарни аналози, поради и което експертизата изготва оценката по реда на чл. 32 ал. 3 т. 1 от ЗДС във връзка с чл. 96 от ППЗДС, а именно по данъчна оценка по приложение № 2 към чл. 20 от ЗМДТ. Вещото лице е изготвило оценката по представена от жалбоподателката в съдебното производство данъчна оценка от 30.05.2018г. В експертизата е посочено, че оценката в административното производство е извършена по данъчна оценка от 15.11.2017г., според която са оценени сградата търговски обект – крапътното заведение, сградата бистро и земята, като дадената в административното производство оценка за определяне на обезщетението е в размер на 14 878 лв. По представената от жалбоподателката данъчна оценка от 30.05.2018г. вещото лице определя оценка на посочените същи обекти в размер на 21 274 лв.
Настоящият състав намира и кредитира изготвената, изслушана и приета СТЕ съобразно даденото заключение на вещото лице по метода по чл. 32 ал. 3 т. 1 от ЗДС във връзка с чл. 96 от ППЗДС и във връзка с приложение № 2 към чл. 20 от ЗМДТ, тъй като от събраните доказателства включително СТЕ се установи, че липсват пазарни аналози – липсват действително реализирани сделки, във връзка на § 1а ал. 1 т. 2, 2а и 4 от ДР на ЗДС. При липсва на предпоставките по чл. 32 ал. 2 от ЗДС, т. е. при липса на пазарни аналози оценката се определя по реда на чл. 32 ал. 3 от ЗДС, за което приложение в настоящия случай са били налице предпоставките.
Вторият спорен въпрос е по коя данъчна оценка следва да се определи обезщетението – дали по служебно представената при изготвяне на оценката в административното производство от 15.11.2017г. или по представената в съдебното производство от 30.05.2018г. от жалбоподателката. Спорът е относно това дали законосъобразно е определена оценката с решение № 56 от 01.02.2018г. на МС на РБ, т. е. дали това решение в оспорената му част е законосъобразно. Релевантният момент за законосъобразно определяне на оценката е момента на издаване на оспореното решение на МС на РБ. Към този момент представената данъчна оценка е тази от 15.11.2017г., поради и което законосъборазно обезщетението е определено по нея. Към този момент данъчната оценка от 30.05.2018г. не е съществувала и съответно не е следвало да бъде съобразена от административния орган. По отношение на твърдението за неоценения трафопост не са представени доказателства за това, че същият е собственост на жалбоподателката, тъй като няма еднозначни доказателства, че с покупката на недвижимия имот и заведението като част от закупените подобрения е закупен и трафопоста. Същият не е отразен и като подобрение в данъчната оценка.
На следващо място неотносимо към настоящото прозиводство е наведеното възражение на жалбоподателката за незаконосъобразност на цялато решение на МС на РБ, тъй като е била налице друга възможност за преминаване на пътя без да се засяга имота й и в частност изградените в него сгради. Това е така, тъй като това възражение е можело и следвало да се направи в производство по одпорване на заповедта за приемане на ПУП – парцеларен план, с който част от имота й е отреден за преминаването на път, т. е. за мероприятието за държавна нужда. Поради и това настоящият състав намира, че не може да изследва и да се произнесе по възражението за наличие на по – икономично решение. След като е налице влязъл в сила ПУП – парцеларен план, с който част от имота на жалбоподателката е определен за общественото мероприятие, възможността за възражение срещу него се е преклудирала и не може да бъде предявена в производството по отчуждаването.
Във връзка с изложеното настоящият състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателката за незаконосъобразност на решението за отчуждаване, както и че при определяне на обезщетението не са спазени правилата на закона. Поради изложеното жалбата срещу решението на МС на РБ на П. И. И. следва да бъде отхвърлена.
По направеното искане за присъждане на разноските от жалбоподателката, с оглед на изхода от делото, настоящият състав намира, че същото е неоснователно и не следва да бъде уважено. Искането на ответника в тази връзка е основателно, като съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК във връзка с АПК следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на на П. И. И. от [населено място] срещу решение № 56 от 01.02.2018г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Модернизация на участък от Път I – 1 (Е79) „Мездра - Ботевград“, от км. 161+367 до км. 194+164,89, въз основа на одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП - ПП), одобрен със Заповед № РД – 02 – 15 – 98 от 16.09.2016г. на Министъра на РРБ, В ЧАСТТА относно отчуждаването на част от имота и относно размера на определеното обезщетение за отчуждената част от имот с № [номер], вид на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване – друг вид територии със селищен характер, ведно с построените върху него сгради, намиращи се в землището на [населено място], общ. [община], обл. Враца.
ОСЪЖДА П. И. И. от [населено място] да заплати на Министерски съвет на Р. Б сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща разноски за тази инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.