Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от консулско длъжностно лице в Посолството на Р. Б в Исламабад, Ислямска република Пакистан, чрез юрисконсулт Е. В., срещу решение № 1132 от 23.02.2021 г. по административно дело № 9312/2020 г. на Административен съд – София град. С него е отменен, като незаконосъобразен отказът за издаване на виза вид „C“ с изх. № ISB19000463V от 26.11.2019 г. Твърди се че решението е допуснато при съществени нарушения на административно – производствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост, които са отменителни основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна С. Н., гражданин на Пакистан действащ, чрез пълномощник адвокат И. И. не изразява становище по жалбата.
Участвалият в настоящото производство прокурор на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от надлежната страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна.
Производството пред административен съд е образувано по жалба, подадена от С. Н., гражданин на Пакистан, [дата на раждане] в Д., Пакистан, с паспорт № [номер], издаден на 28.06.2019 г. от Паспортна служба Пакистан с валидност до 26.06.2024., чрез адвокат И. И., против отказ за издаване на виза ISB19000463V от 26.11.2019 г., на консулско длъжностно лице в Посолство на Р. Б в Исламабад, Пакистан, за издаване на виза вид „C“. Възраженията са за допуснати нарушения на административните правила и неправилно приложение на материалния закон. Оспорващата твърди, че актът е издаден в противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като липсват мотиви за основанието за отказ. Посочва, че целта на посещението е доказана, но органът в нарушение на принципите на АПК, не е преценил всички факти и обстоятелства от значение за случая.
Съдът е установил от административната преписка по издаване на отказа, че със заявление ISB19000463V от 26.11.2019 г. С. Н., гражданка на Пакистан, [дата на раждане] в гр. Ж., Пакистан е подала до Посолството на Р. Б в Исламабад, Пакистан, искане за издаване на виза за еднократно влизане в страната. Посочила е срок на пребиваване от 60 дни с цел – посещение на роднини и приятели. В графата канещо лице са попълнени имената на Х. Х. – чичо на съпруга й, с адрес : гр. С., [адрес], който щял да поеме разноските по настаняване, пътуване и всички разходи по време на престоя в страната. Към заявлението за приложени още копие от паспорта на апликанта, застрахователна полица № UIC-EF13661, за медицинска застраховка с покритие на територията на България за 62 – дни, резервация за самолетни билети от Исламабад до София и обратно, удостоверение за раждане и удостоверение за семейна регистрация.
Приложена е покана – декларация рег. № 1348 от 26.08.2019 г., на Х. Х., гражданин на Великобритания с постоянен адрес в гр. С., [адрес], с която декларирал, че ще осигури жилище и финансова издръжка за срок от 30 дни в периода 15.09.2019 г. до 15.02.2020 г. на М. Н., гражданин на Пакистан, и членовете на семейството му – съпруга С. Н. и непълнолетните им деца М. А., [дата на раждане], в Пакистан и М. У., [дата на раждане], в Пакистан. Приложена е декларация, с която Х. Х. е декларирал, че ще осигури жилище и финансова издръжка на семейството, както и декларация по чл. 20а от Закон за влизането, пребиваването и напускането на Р. Б на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, от собственика на имота на посочения адрес, Ц. В. - наемодател, че е съгласна посочените лица (Х. Х. и четиричленното семейство на жалбоподателя ) да бъдат адресно регистрирани и да ползват възмездно имота, по силата на договор за наем от 01.02.2019 г., сключен между Ц. В. – наемодател и Х. Х. – наемател за срок от 5 години, който също е приложен към заявлението. В хода на съдебното производство е изискано и представено становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ от извършената съгласувателна процедура по заявлението за издаване на виза, в което е посочено, че агенцията не разполага с данни лицето да представлява заплаха за националната сигурност. В представеното становище от Дирекция „ Миграция“- МВР е посочено, че декларирания от апликанта адрес е посочен и в много регистрирани заявления за визи на пакистански граждани и вероятно се използва с цел формално изпълнение на изискванията на ЗЧРБ и НУРИВОВР. По искане на ответника е задължена и Главна дирекция „ Гранична полиция “ да представи справка относно влизанията и излизанията от Р. Б за гражданина на Великобритания Х. Х., както и за престоя му в страната. Изрично е отбелязано в справката, че след 01.01.2007 г. лицата, ползващи се от правото на свободно движение, съгласно правилата на Съюза, не подлежат на задължителна проверка в автоматизираната информационна система на МВР / АИС „ГК“/, поради което във фонда не се съдържат изчерпателни данни за всички пътувания за тази категория лица.
Въз основа на събрания доказателствен материал, съдът е изложил приетите за установени факти и е направил правните си изводи. Счел е, че в случая, към заявление рег. № ISB19000463V от 26.11.2019 г. апликантът е приложил част от посочените по-горе документи. Заявената продължителност и цел на пътуването отговарят на изискванията на чл.8 от НУРИВОВР.Сременно, отказът е постановен с мотиви за недоказаност на целта и условията на пребиваването, както и за липса на убедителни доказателства за притежаване на необходимите финансови средства за издръжка. Съдът е счел за безспорно, че целта на пътуването по смисъла на чл.9ж, ал.1 ЗЧРБ и чл.13, ал.2, б.“а“ от НУРИВОВР подлежи на доказване от страна на апликанта. Извел е извод, че в случая, административният орган не е изложил фактически мотиви за отказа си, не е изпълнил задълженията си за служебно изясняване на фактическите обстоятелства по конкретния случай по смисъла на чл.9, ал.2 и чл.35 АПК, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Съдът е счел още, че актът не съдържа фактически мотиви по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 АПК за постановения отказ – конкретни съображения и доводи, защо административният орган счита, че заявителя не доказва убедително целта и условията на заявеното пребиваване и не представя надеждни и убедителни доказателства за притежаване на необходимите финансови средства за издръжка по време на заявеното пребиваване и напускане на страната. Прието е още, че така посочените в отказа мотиви са твърде общи и не отговарят на законоустановените изисквания за мотивиране на акта по начин, който да осигури правото на защита на засегнатото лице от една страна и от друга – възможност за съда да осъществи контрол за неговата законосъобразност.
Така постановеното решение е неправилно като е необосновано, тъй като въз основа на правилно установени факти съдът е достигнал да неправилни правни изводи.
Административният съд неправилно приел, че процесният отказ е издаден при липса на мотиви и в нарушение на материалноправните разпоредби. Отказът е съставен на формуляр по образец, съгласно Приложение № 7 към чл. 34, ал. 1 от Наредба за условията и реда за издаване на визи и за определяне на визовия режим (НУРИВОВР). В отказа са попълнени всички полета и са обосновани причините, относими към неговото постановяване. В отказа за издаване на виза са посочени правните основания– чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ и чл. 14, ал. 1, т. 3 и т. 5 ППЗЧРБ, както и кратко описание на мотивите - „Представените документи и декларираните устни данни не доказват убедително целта и условията на заявеното пребиваване. Не представя надеждни и убедителни доказателства за притежаване на необходимите финансови средства за издръжка по време на заявеното пребиваване и напускане на страната.“
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ, отказва се издаването на виза или влизане в страната на чужденец, когато същият не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит.
От приетите по делото доказателства се установява, че жалбоподателят С. Н. е поканена от Х. Х. /чичо на съпруга на апликанта/ гражданин на Великобритания, като са приложени покана - декларация по образец, договор за наем, документи удостоверяващи роднинска връзка и декларация, че ще осигурява жилище и издръжка на М. Н. - съпруг на жалбоподателя и членовете на неговото семейство. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Наредба за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, приета с ПМС № 198 от 11.07.2011 г., обн., ДВ, бр. 55 от 19.07.2011 год., към поканата-декларация, изготвена от физическо лице за издаване на виза за краткосрочно пребиваване с цел частно посещение на чужденец в Р. Б, се изготвя по образец съгласно приложение № 3, заверена от нотариус и от службите за административен контрол на чужденците, при представяне на следните документи: декларация за имотно състояние на канещото лице и удостоверение за доходи, издадено от местоработата на канещото лице, или копие от данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (ЗАКОН ЗЗД Д. В. Д НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА) за предходната година с входящ номер от съответната териториална дирекция на Националната агенция по приходите. Тези документи не са надлежно представени, поради което правилно административният орган е приел, че е налице правно основание за отказ за издаване на виза по чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ, защото не е убедително и достоверно доказана целта и условията на заявеното пребиваване за престоя на касатора.
На следващо място, първоинстанционният съд е следвало да съобрази и да извърши проверка на представените доказателства в административната преписка с тези представени в хода на съдебното производство. Видно е, че датата на подаване на поканата е 26.08.2019 год., а на 27.08.2019 година канещото лице е напуснало Р. Б, което е установено от представената справка на Главна дирекция "Гранична полиция" и няма данни да е влизало отново в Р. Б.
На последно място, основателен е доводът на касатора, че поетото задължение от страна на канещото лице за осигуряване условията за пребиваване на апликанта не е доказано по несъмнен начин. Този извод кореспондира с фактическата обстановка и събраните доказателства по делото. Само фактът, че е налице договор за наем, декларация за издръжка на апликанта и банково извлечение, не може да докаже наличие на социална и лична ангажираност на канещото лице. От съществено значение е и обстоятелството, че апликантът за виза не е доказал, че канещото лице реално пребивава на територията на Р. Б, поради което не е ясно как и по какъв начин той ще бъде издържан от него, поради което се явява и обоснован довода на касатора, че представените документи и декларирани устни данни не доказват убедително целта и условията на заявеното пребиваване, както и че липсват доказателства за притежавани необходими средства за издръжка по време на заявеното пребиваване и напускане на страната.
Като не е съобразил тези обстоятелства и е отменил отказа за издаване на виза, поради наличие на отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, административният съд е постановил неправилно решение. Същото следва да се отмени и спорът да се реши по същество с отхвърляне на подадената жалба.
С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на касатора, ответникът по касационната жалба следва да заплати сумата в общ размер на 170 лева, представляваща платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1132 от 23.02.2021 г. по адм. дело № 9312/2020 г. на Административен съд – София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от С. Н. гражданка на Ислямска република Пакистан срещу отказ за издаване на виза от 26.11.2020 г. на консулско длъжностно лице в Посолството на Р. Б в Исламабад, Ислямска република Пакистан.
ОСЪЖДА С. Н., гражданка на Ислямска република Пакистан, да заплати на Министерството на външните работи сумата 170 /Сто и седемдесет/ лева, представляваща разноски в касационното производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно.