Образувано е по касационна жалба на К. К. и Я. И., двамата от гр. Х., чрез процесуалният им представител - адв.В., против решение №32 от 18.02.2021г. постановено по адм. дело №1213/2019г. на Административен съд Хасково, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл.209, т.3 АПК.
Ответникът: главен архитект на община Х., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответниците: В. А. и Д. Д., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От същите, чрез пълномощника на първия - адв.Г. и особения представител на втория - адв.З., са постъпили отговори, с които оспорват касационната жалба като неоснователна. Ответникът А. претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежни страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Пред АС - Хасково, двамата касатори са оспорили виза за проектиране от 21.08.2019г. "за ремонт и реконструкция на покрив", в ПИ с идентификатор 77181.18.27 по КККР на гр. Х., издадена по молба от 31.07.2019г. на В. А.. Съдът, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е извел извод, че визата за проектиране е по отношение на жилищна сграда в посочения имот, с идентификатор 77181.18.27.2, съсобствена между В. А. и неговия брат Д. Д., която е издадена от компетентен орган - главния архитект на община Х., при спазване на формата и на административнопроизводствените правила. Приел е още, че визата е в съответствие и с материалния закон, тъй като процесната сграда е заварена, попада в изключението на чл.236, ал.2 ППЗТСУ отм. и е допустима, и може да съществува до въвеждане в експлоатация на новата триетажна жилищна сграда в същия имот. С оглед на това и като е взел предвид, че сграда №2 е нанесена в действащия ПУП на гр. Х. от 1987г., е извел извод, че по отношение на нея могат да бъдат издавани актове по ЗУТ, за извършване на строителство, какъвто се явява и оспорената виза. С тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон.
От данните по делото е установено, че визата за проектиране от 21.08.2019г. за "ремонт и реконструкция на покрив" е издадена в графична и текстова част / стр.19 и 20/. Графичната й част, съгласно чл.140, ал.2 ЗУТ, представлява копие /извадка/ от действащия ПУП на гр. Х., в сила от 1987г., с обхват процесния поземлен имот, с идентификатор накрая 18.27 и съседните му имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните му имоти и други изисквания, касаещи нов строеж. Визата е по заявление от 31.07.2019г. на ответника В. А. /стр.95/, с което е поискано издаването на скица за УПИ V-762,763, кв.2а по плана на гр. Х., необходима му за проект.
В заявлението на А. не е индивидуализиран проекта, нито строителния обект за който му е необходим този проект, съответно визата за проектиране. Такава индивидуализация липсва и в оспорената виза - графична и текстова част. От съдържанието и на двете части, не може да бъде определен еднозначно обекта на проектиране, а именно за коя от четирите сгради означени като налични в УПИ V-763, респ. в ПИ 18.27 по КККР на гр. Х., се отнася визата за "ремонт и реконструкция на покрив". Органът е бил длъжен да конкретизира еднозначно и безпротиворечиво чий покрив от четирите сгради / основна триетажна жилищна сграда от 129кв. м., жилищна сграда от 59кв. м., гараж от 19 кв. м. и селскостопанска сграда в дъно, с площ 12 кв. м./ подлежи на проектиране за ремонт и реконструкция. Тази неяснота спрямо обекта, за който се издава визата за проектиране, би могла да бъде преодоляна, ако в друг, съпътстващ административната преписка документ, изходящ от главния архитект на община Х., е посочен този обект / по аргумент от ТР №16/75г. на ОСГК на ВС/. В случая обаче такива други документи и актове липсват. В писмата от 01.10.2019г. до касаторите /стр.21-23/, с които се уведомяват за издадената виза за проектиране, също не е посочен обекта, чийто покрив се нуждае от ремонт и реконструкция. Освен това тези писма изхождат от началник отдел ТУСЕ при община Х., а не от главния архитект на общината.
Изложеното обуславя извод, че оспореният акт е издаден при съществено нарушение на формата по чл.59, ал.2, т.4 АПК, изискващ посочване на фактическите основания, послужили за издаване на акта. Тези фактически основания обосновават нуждата от издаване на процесната виза, като указват за какъв строеж или ремонт на съществуващ строеж, се изисква проектиране. Липсата на такива фактически основания прави невъзможна проверката за материална законосъобразност на оспорения акт, тъй като е невъзможно да бъде определен обекта, за който се отнася. Нарушението на чл.59, ал.2, т.4 АПК обуславя извод за незаконосъобразност на оспорената виза по чл.146, т.2 и 3 АПК.
Като не е съобразил изложеното, а е приел, въз основа на заключение на СТЕ, че визата има за предмет сграда №2 /с идентификатор накрая 18.27.2/, съдът недопустимо е допълнил мотивите на органа, без да има право. Съответно на това е изложил правни изводи за законосъобразност на визата, отчитайки статута на тази сграда №2, без да има основания за такива изводи. Като не е установил нарушението на чл.59, ал.2, т.4 АПК при издаване на оспорения акт и е отхвърлил жалбата на касаторите, съдът е допуснал нарушение на закона, което прави обжалваното решение неправилно. Като неправилно същото следвда да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което оспорената виза за проектиране от 21.08.2019г. бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход по спора и на основание чл.143, ал.1 АПК, на касаторите следва да бъдат присъдени разноски, за двете съдебни инстанции, както следва: за първата инстанция - сумата 1973,60 лв. формирана от заплащането на 20 лв. д.т., 600 лв. заплатено адв. в.ие, 900 лв. заплатено възнаграждение на особен представител - адв.З. и 453,60 лева заплатен хонорар на вещо лице по СТЕ; и за касационната инстанция - сумата 940 лв., от която 800 лв. заплатено адв. в.ие на адв.В. и 140 лв. д. т., или общо за двете инстанции сумата от 2 913,60 лева платима по равно на двамата касатори от органа, за сметка на бюджета на община Х..
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №32 от 18.02.2021г. постановено по адм. дело №1213/2019г. на Административен съд - Хасково, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Виза за проектиране от 21.08.2019г. " За ремонт и реконструкция на покрив" в поземлен имот с идентификатор 77181.18.27 по КК на гр. Х., респ. в УПИ V - 763, кв.2а по плана на гр. Х..
ОСЪЖДА община Х., да заплати на К. К., с [ЕГН] и на Я. И., с [ЕГН], двамата от гр. Х., общо и по равно, сумата от 2 913,60 / две хиляди деветстотин и тринадесет лева и шестдесет стотинки/ лева. Решението не подлежи на обжалване.