Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. Ш., подадена чрез адв. Ч., в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 65/15.07.2020 г. по адм. дело № 43/ 2020 г. на Административен съд - Разград (АС Разград). В жалбата са изложени твърдения за необоснованост и неправилност на съдебното решение, поради нарушениe на материалния закон.

Касационният жалбоподател счита, че неправилно съдът е обосновал правните изводи, въз основа на приетите по делото доказателства, като е кредитирал неотносими към съдебния спор доказателства. Моли да се отмени решението на АС Разград и се осъди НОИ да заплати обезщетение в размер на предявения иск и сторените по делото съдебно - деловодни разноски.

Ответникът - Национален осигурителен институт (НОИ) в писмен отговор, подаден чрез юрисконсулт В., оспорва касационната жалба, като неоснователна и недоказана. Намира решението на Административен съд Разград за правилно и законосъобразно.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита постановеното от Административен съд– Разград съдебно решение за правилно и иска същото да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Адм. съд е бил сезиран с искова молба на Р. Ш., подадена чрез адв. Ч., с която иска съдът да осъди Националния осигурителен институт гр. С., да ѝ заплати пряка и непосредствена вреда от два отменени административни акта.

В молба с вх. № 764 от 15.06.2020 год., процесуалният представител на ищцата уточнява, че поради издаването на тези отменени адм. актове към ищцата, в качеството ѝ на управител на осигурителя са претърпени вредите, посочени в исковата молба в качеството на самоосигуряващо се лице.

С обжалвания съдебен акт, съдът е ОТХВЪРЛИЛ иска с правно основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, на Р. Ш., с който претендира - НОИ - гр. С., даѝ заплати вредата, причинена от два отменени адм. акта - Решение № 1012-26-72-1 от 17.04.2018 г. и Решение № 1012 -26-92-1/ 10.05.2018 г., издадени от Ръководителя на ТП на НОИ– Хасково, в размер на неизплатенотоѝобезщетение за бременност и раждане за периода от 01.11.2017 г. до 11.04.2018 г. в размер на 1480 лв. и обезщетение по чл. 53 от КСО, за отглеждане на дете до 2 г. възраст за периода от 12.04.2018 г. до 11.05.2018 г. в размер на 460 лв, заедно с мораторна лихва върху главницата в размер на 369 лв. за периода от 16.11.2018 год. до 10.02.2020 год.

За да приеме този резултат адм. съд е посочил, че с Решение № 842 от 16.11.2018 год. по адм. дело № 451/ 2018 год. АС– Хасково е отменил, като незаконосъобразно Решение № 1012-26-72-1 от 17.04.2018 г. на Директора на ТП на НОИ– Хасково и потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-1-26-00390247 от 16.03.2018 г. на Контролен орган към ТП на НОИ– Хасково. Решението на адм. съд е влязло в сила на 05.12.2018 г.

С Решение № 859 от 16.11.2018 г. по адм. дело № 520/ 2018 г., АС - Хасково е отменил, като незаконосъобразно Решение № 1012-26-92-1/ 10.05.2018г. на Директор на ТП на НОИ Хасково и потвърденото с него Разпореждане № РЖ- 5-26-00395633/ 30.03.2018г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО към ТП на НОИ Хасково, издадено за събиране на суми по РА в размер на 1260, 00 лева - главница и 54, 70 лева лихви от изплатено обезщетение по чл. 50-51 от КСО.

Първостепенният съд е посочил, че следва да се има предвид, че формираният мълчалив отказ по Искане от удостоверение Приложение № 11 към чл. 11, ал. 2 от НПОПДОО с вх. № Р14-26-000-00-0003801032 от 17.05.2018 год. ( лист 156 от адм. д. № 520/2018 год. на АС– Хасково) не може да е основание за исковата претенция за периода от 12.04.2018 год. до 11.05.2018 год., тъй като в него изрично се иска изплащане на обезщетението, считано от 11.05.2018 год., т. е. след процесния период. Освен това този мълчалив отказ не е обжалван и не е отменен, а и от тази дата правото на обезщетение по чл. 53 от КСО се е ползвало от бащата по признание на самата ищца.

Съдът е намерил, че искът на ищцата - НОИ да ѝ заплати претърпяната пряка и непосредствена вреда от два отменени административни акта в размер на неизплатеното ѝ обезщетение за отглеждане на малко дете до 2 години по чл. 53 от КСО за времето от 12.04.2018 г. до 11.05.2018 г. в размер на 460 лв. е неоснователен и недоказан.

Посочил е, че в петитума на исковата молба се претендират вреди от неизплатено обезщетение по чл. 50, ал. 1 от КСО за периода от 01.11.2017 г. до 11.04.2017г. и по чл. 53 от КСО за периода от 12.04.2018 год. до 11.05.2018 год., т. е. цитираните заявление и разпореждане са неотносими към исковата претенция. Ищцата не е направила изменение на иска по предвидения ред в чл. 214 от ГПК, във вр. с чл.144 АПК.

Наред с това, в исковата си молба ищцата изрично е заявила, че правото на обезщетение по чл. 53 от КСО от 11.05.2018 год., насетне се ползва от бащата на детето и дори такова обезщетение да не е изплатено, то евентуален иск за вреди би могъл да предяви бащата на детето, но не и ищцата. Освен това е взел предвид, че нито Разпореждане № РВ-3-26-00760296 от 28.05.2020 год. на ТП на НОИ Хасково, нито формирания мълчалив отказ по заявление вх. № Р14-000-00-0003818783 от 23.5.2018 год., са обжалвани и отменени. Ето защо тези актове не могат да бъдат основание за предявените от ищцата искове.

Преценил е, че с оглед неоснователността и недоказаността на главния иск, то и акцесорният иск за заплащане на лихва за забава върху главницата в размер на 369 лв. за периода от 16.11.2018 год. до 10.02.2020 год. е неоснователен и недоказан. С оглед изхода на делото искането на ищцата за присъждане на направените по настоящото дело разноски е неоснователно.

Исковете като неоснователни и недоказани са били отхвърлени изцяло.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АССГ е необосновано. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и след анализ на приложимия материален закон. Решението на адм. съд е постановено при спазване на съдопроизводствените правила.

Не е налице твърдяното от касационния жалбоподател противоречие на изводите на съда по отношение състава на претендираната отговорност, регламентирана в чл.1, ал.1 ЗОДОВ.

Твърденията на касатора за вреди, които са в пряка връзка с отменени актове на НОИ са неоснователни и недоказани. Вредите в производството по чл.1, ал.1 ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на пълно доказване - чл.153, чл.154, ал.1 ГПК, във вр. с &1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест е за ищеца, който трябва да докаже обстоятелствата, на които основават претенцията си, което в случая не е сторено.

Правилни са изводите на съда за липса на материалноправните предпоставки по чл.1 от ЗОДОВ, ангажиращи отговорността на държавата за обезщетение за претърпени имуществени вреди на Р. Ш., причинени от незаконосъобразни адм. актове.

Административният съд правилно е отхвърлил иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) (ЗОДОВ), предявен от ищцата Р. Ш. срещу Националния осигурителен институт - София, да й заплати пряката и непосредствена вреда, причинена от два отменени административни акта - Решение № 1012-26-72-1 от 17.04.2018 г. и Решение № 1012-26-92-1/ 10.05.2018 г., издадени от Ръководителя на ТП на НОИ– Хасково, в размер на неизплатеното й обезщетение за бременност и раждане за периода от 01.11.2017 г. до 11.04.2018 г. в размер на 1480 лв. и обезщетение по чл. 53 КСО, за отглеждане на дете до 2 г. възраст за периода от 12.04.2018 г. до 11.05.2018 г. в размер на 460 лв., заедно с мораторна лихва върху главницата в размер на 369 лв. за периода от 16.11.2018 г. до 10.02.2020 година.

Първоинстанционният съд обосновано е приел в мотивите си, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на предвидената в закона отговорност за имуществени вреди. Кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди са: 1. Незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие; 2. Незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. Реално настъпили неимуществени вреди от този акт, действия или бездействия; 4. Пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт (действия или бездействия) и вредоносния резултат.

По исковата претенция на касаторката доказателствата по делото установяват наличието само на първата от кумулативно необходими предпоставки за ангажиране отговорността на държавата, а именно - незаконосъобразни административни актове, каквито се явяват - Решение № 1012-26-72-1 от 17.04.2018 г. и Решение № 1012 -26-92-1/10.05.2018 г., издадени от Ръководителя на ТП на НОИ– Хасково, отменени по съдебен ред с влезли в сила съдебни решения на Административен съд - Хасково по адм. дело № 451/ 2018 г. и по адм. дело № 520/ 2018 година.

В случая не са налице претърпени от Р. Ш. имуществени вреди, в резултат на отменените решения, което изключва наличието на елемент от фактическия състав на правната норма - причинната връзка между незаконосъобразни актове на Ръководителя на ТП на НОИ– Хасково и претендирания вредоносен резултат– неизплатено обезщетение за бременност и раждане, и по чл. 53 КСО, за отглеждане на дете до 2 г. възраст.

Този извод на съда е правилен, понеже от една страна адресат на двата отменени административни актове е юридическото лице– „Рони – 2007“ ЕООД, а не ищцата, независимо от това, че е управител на дружеството, като от друга страна неизплащането на обезщетение по КСО на ищцата е във връзка с други административни актове на органа по осигуряването.

Следователно, след като неизплащането на ищцата на обезщетение за бременност и раждане, и за отглеждане на дете до 2 г. възраст е въз основа на други административни актове, които не са отменени като незаконосъобразни, респ. отменените решения на които се е позовала ищцата не са в пряка и непосредствена причинна връзка с вредоносния резултат, то правилно е преценено от съда, че предявения иск не е доказан по основание и размер, и е неоснователен.

Правилно съдът е акцентирал, че Разпореждане № РВ-3-26-00760296 от 28.05.2020 год. на ТП на НОИ Хасково, както и формирания мълчалив отказ по Заявление вх. № Р14-000-00-0003818783 от 23.5.2018 год., не са обжалвани и отменени. Съответно същите са влезли в сила в качеството им на стабилни адм. актове. Правилно съдът е приел за неоснователна претенцията за вреди, произтекли от тях при положение, че не се навеждат доводи за нищожността им. Основателни са доводите на съда, че ако има вреди те не са свързани с разпореденото в посочените адм. актове. Не е установена тяхната незаконосъобразност.

Правилни са изводите на съда и за липса на причинна връзка между отменените като незаконосъобразни актове и претендираните вреди на дружеството. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ изисква тази връзка да е пряка, типична, нормално настъпваща и необходима последица от незаконосъобразния акт, както и непосредствена, т. е. неопосредена от други актове или действия. В случая правилно съдът е приел, че връзката между отменените административни актове и настъпилите вреди не е пряка.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство, ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него имуществени вреди, да са в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразните актове. Съответно не следва да се реализира обезщетителната функционалност по чл.4, ЗОДОВ, чл.82 ЗЗД, във вр. с &1 от ЗОДОВ.

При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон.

Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд– трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 65/15.07.2020 г. по адм. дело № 43/ 2020 г. на Административен съд - Разград.

Решението е окончателно.