Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на десети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ:ДОБРИНКА АНДРЕЕВАСВИЛЕНА ПРОДАНОВАКРАСИМИР К. Д. при секретар С. П. и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателяЙ. К. по адм. дело № 5667/2021

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административно процесуалния кодекс.

Образувано е по молба на Комисията за енергийно и водно регулиране – София, представлявана от председателя д-р И. И., с която се иска отмяна на влязлото в законна сила решение № 1030 от 27.01.2021г. по адм. д. № 8886/2020г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение.

В молбата се твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на страната при неговото разглеждане, като се излагат съответни доводи. След излагане на фактическата обстановка по спора, предмет на решението, чиято отмяна се иска, като ново обстоятелство се твърди решение Ц – 12/26.03.2021г. на Комисията за енергийно и водно регулиране – София, с което е определена, считано от 01.04.2011г. преференциална цена в размер на 112,48лв/MWh без ДДС, която цена е относима за процесния период.

Твърди се още, че са налице и предпоставки по чл.239,т.4 АПК, тъй като между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. По тази точка също се излагат доводи, като се сочат конкретни съдебни решения.

По изложените съображения намира, че са налице условията на чл.239,т.1 и т.4 АПК и моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени влязлото в законна сила решение № 1030 от 27.01.2021г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. д. № 8886/2020г.

Ответното по молбата дружество „Варуна“ – АД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Н. П. № 81, ет.4, ЕИК[ЕИК], представлявано ОТ изпълнителния директор В. Л., чрез своя процесуален представител адв. И. М. взема становище за неоснователност на молбата за отмяна. Претендира заплащане на разноски.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното :

С решение № 1030 от 27.01.2021г., постановено по адм. д. № 8886/2020г., Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, е отменил Решение № 2938 от 15.06.2020 г., постановено по адм. д. № 13176 по описа на Административен съд София - град за 2018г. в частта, с което са отхвърлени предявените на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ искове от „Варуна“ АД против Комисията за енергийно и водно регулиране за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от отменени по съдебен ред административни актове, и в частта за разноските, както следва:

– от действието на т. 7 от Решение № Ц - 010/30.03.2011 г за периода от 1.04.2011 г. до 17.12.2013 г. до размера от 2 261 848,82 лв. без ДДС;

– от действието на Решение №Ц - 5/20.02.2015 г. за периода от 20.02.2015 г. до 12.11.2018 г. до размера от 3 938 907,71 лв. без ДДС;

– от лихвата за забава върху сумата от 2 261 848,82 лв. за периода от 17.12.2013 г. до 14.12.2018 г. до размера от 1 147 055,78 лв.;

– от лихвата за забава върху сумата от 3 938 907,71 лв. за периода от 12.11.2018 г. до 14.12.2018 г. до размер от 36 106,65 лв., и в частта в която „Варуна“ АД е осъдено да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране направените по делото разноски в размер на 1435,00 лв. и вместо него е постановил друго такова, с което е осъдил Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди на „Варуна“ АД обезщетение за причинените от отменени по съдебен ред издадени от нея административни актове, както следва:

– в размер на 2 261 848,82 лв. без ДДС от действието на т. 7 от Решение № 10/30.03.2011 г. за периода от 1.04.2011 г. до 17.12.2013 г.;

– в размер на 3 938 907,71 лв. без ДДС от действието на Решение № 5/20.02.2015 г. за периода от 20.02.2015 г. до 12.11.2018 г.;

– в размер на 1 147 055,78 лв. – лихва за забава върху сумата от 2 261 848,82 за периода от 17.12.2013 г. до 14.12.2018 г.;

– в размер на 36 106,65 лв. – лихва за забава върху сумата от 3 938 907,71 лв. за периода от 12.11.2018 г. до 14.12.2018 г.

С решението съдът е осъдил Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на „Варуна“ АД направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1608,74 лв. и е оставил в сила решението в останалата му част.

Съгласно чл.240,ал.1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска – от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл.239,т.5 от узнаване на решението.

Предвид на данните по делото, настоящият петчленен състав приема, че искането за отмяна е подадено в срок, от надлежна страна, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано.

По същество е неоснователно.

В искането са отмяна се сочат наличие на две основания за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния административен съд – чл239,т.1 и т.4 АПК.

Съгласно чл.239 АПК,т.1 влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на въпросната разпоредба налага изводът, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязла в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под „нови обстоятелства” следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора значение на юридически или доказателствени факти, те да са нови, т.е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под „нови писмени доказателства” следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новоткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. В същото време обаче фактите не трябва да са „новосъздадени“, т. е. да са възникнали след устните състезания, завършили с влязло в сила решение. Това произлиза от обстоятелството, че силата на присъдено нещо на решението се разпростира само по отношение на тези факти, които са възникнали до приключване на висящността на процеса. Възникналите от този момент на сетне нови факти не се преклудират от силата на присъдено нещо. Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че отмяната предполага, че решението е неправилно поради непълнота на фактическия и доказателствения състав, а в разглежданата хипотеза /за новосъздаден факт/ решението е правилно, защото отразява вярно правоотношенията между страните такива, каквито са били до настъпването на новия факт. В този смисъл в правната теория проф.Ж. С. „Българско гражданско процесуално право“, изд.“Наука и изкуство“ 1979г., стр.491 – 493.

Съгласно чл.239,т.4 АПК влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. По тълкуването на нея разпоредба има издадено тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010г. на Върховния административен съд, постановено по т. д. № 4/2010г., според което разпоредбата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи.

В молбата за отмяна по отношение на основанието по чл.239,т.1 АПК като нови обстоятелства и доказателства се сочи Ц – 12/26.03.2021г. на Комисията за енергийно и водно регулиране – София, с което е определена, считано от 01.04.2011г. преференциална цена в размер на 112,48лв/MWh без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2 500часа, за изкупуване на електрическата енергия, произведена от обособена група руслови, подязовирни, деривационни, с горен или долен изравнител водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MW, посочена в мотивите на решението. Излагат се доводи, че въпросното решение съставлява действащ административен акт за определяне на преференциалните цени, което се прилага и за произведената от ВЕЦ “Мездра“ електрическа енергия по силата на закона и допуснатото предварително изпълнение на основание чл.13,ал.9 от Закона за Енергетиката /ЗЕ/.

Твърдяното от молителя като ново обстоятелство и доказателство решение на КВЕР № Ц – 12/26.03.2021г. не може да бъде разглеждано като такова. Видно от данните по делото, решението на тричленния състав на ВАС, чиято отмяна се иска, е постановено на 27.01.2021г., а новото доказателство, на основание на което се иска отмяна, е създадено, възникнало на 26.03.2021г. /при липса на данни да е влязло в законна сила/. Същото е възникнало след приключване на устните състезание по делото /26.11.2020г./, т. е. то е новосъздадено доказателство, поради което не може да бъде разглеждано като ново доказателство по смисъла на чл.239,т.1 АПК.

Отделно от това настоящата съдебна инстанция намира, че решение на КВЕР № Ц – 12/26.03.2021г. не е от съществено значение за спора по следните съображения: С него решение се определя считано от 01.04.2011г. преференциална цена в размер на 112,48лв./Mwh без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2 500часа, за изкупуване на елекрическата енергия, произведена от обособената група руслови, подязовирни, дерива;ционни, с горен или долен изпразнител водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10MW. В същия размер е била определена и цената на изкупуване със сочените предходни три решения на КЕВР - Ц - 010/30.03.2011г., Ц - 5/20.02.20156г. и Ц - 14/03.04.2019г. В мотивите на решението на тричленния състав е посочено /стр.4 от решението, л.32 от делото/ следното: От анализа на гореизложеното следва се направи еднозначния извод, че през процесния период категорично не действала преференциална цена от 112,48лв/Мвтч без ДДС за изкупуване на елекрическа енергия от ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 Мвт, каквато е електроцентралата на ищеца, тъй като и трите административни акта, издадено от ответника/КЕВР/, налагащи тази цена, са били отменени по съдебен ред с влезли в сила решения. . Предлагайки същият размер на изкупните цени, решение на КВЕР № Ц – 12/26.03.2021г. се явява неотносимо към спора.

В този смисъл в съдебната практика по идентичен спор между КЕВР и друго дружество, собственик на аналогична ВЕЦ, е решение № 243 от 13.01.2022г., постановено по адм. д. № 8727/2021г. на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия.

По отношение на искането отмяна, обосновано с наличие на хипотеза по чл.239,т.4 АПК, в искането се твърди, че между същите страни, за същото искане и на същото основание има постановено друго влязло в сила съдебно решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Като такива се сочат следните решения:

Т.1 : В искането се твърди, че влязлото в законна сила решение № 1030 от 27.01.2021г. по адм. д. № 8886/2020г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, влиза в противоречие със следните решения между същите страни:

1. Решение № 5129 от 23.07.2019 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. дело № 4506/2019 година, което е оставено в сила с решение № 492 от 14.01.2021г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, постановено по адм. д. № 13432/2019г. С него решение е обявено за нищожно Решение № Ц – 14 от 03.04.2019г. на КЕВР и преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона в решение № 13785 от 12.11.2018г. на Върховния административен съд по адм. д. № 12851/2017г.

2. Р решение № 13785 от 12.11.2018г. на Върховния административен съд по адм. д. № 12851/2017г. , с което е оставено в сила Решение № 4039 от 15.06.2017 г. на Административен съд София - град, Трето отделение (І отделение), 8-ми състав, постановено по адм. дело № 2596/2015 година, в обжалваната му част, в частта, с която съдът е отменил Решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. и е върнал административната преписка за ново произнасяне от КЕВР при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение.

Т.2 В искането се твърди, че постановеното решение на Върховния административен съд е в противоречие с множество предходни решения на Административен съд – Софи град и Върховния административен съд, постановени по идентични правни спорове за обезщетения за вреди на основание чл.1,ал.1 ЗОДОВ, повдигнати от производители на електрическа енергия от възобновяеми източници – ВЕЦ по 10Мвт, попадащи в обхвата на т.7 от решение № Ц – 010 от 30.11.2011г. съответно решение № Ц – 5/20.02.2015г. В искането стр. 8- 10, л.11 – 12 от настоящето дело/ се сочат конкретни съдебни актове.

Направеното по-горе тълкуване на нормата на чл.239,т.4 АПК налага извод, че за да е налице въпросната хипотеза на отмяна, следва да са налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени решенията, респективно предметът на едното дело да се включва в предмета на другото. Казано по друг начин, за да е налице отмяна при условията на чл.239,т.4 АПК в правния мир следва да съществува друго решение на съд, постановено по спор по чл.1,ал.1 ЗОДОВ, между същите страни /“Варуна“ АД и КЕВР/, и за същите периоди, които са предмет на решението, чиято отмяна се иска.

Видно от данните по делото, такова решение на съд не съществува в правния мир, поради което сочената хипотеза на чл.239,т.4 АПК не е налице.

Посочените по т.1 от тази част от искането за отмяна съдебни решения имат за предмет оспорването на две решения на КЕВР - решение № Ц – 010 от 30.11.2011г. и решение № Ц – 5/20.02.2015г., страните по тях не са идентични с тези по адм. д. № 8886/2020г. на Върховния административен съд. Наведените доводи във връзка с тези две решение могат да се обсъждат във връзка с правилността на решението на Върховния административен съд по дело 8886/2020г. Тъй като това решение е постановено в касационно производство, същото е окончателно и не подлежи на последващ контрол за правилност – чл.223 АПК, поради което наведените в искането доводи за неговата правилност /чл.209,т.3 АПК / не следва да бъдат обсъждани.

Сочената в т.2 от тази част от искането съдебна практика не е задължителна, поради което противоречието на процесното решения с нея не следва да бъдат обсъждано.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че не са налице основанията за отмяна по чл.239,т.1 и т.4 от АПК и направеното искане на Комисията за енергийно и водно регулиране – София, представлявана от председателя д-р И. И. за отмяна на влязлото в законна сила решение № 1030 от 27.01.2021г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 8886/2020г. следва да бъде оставено без уважение.

Съгласно приложение на л.149 от делото списък с разноски и доказателства за тяхното извършване –фактура № 0000003893 от 08.10.2021г., извлечение от банков превод– л.150 - 151 от настоящето дело, ответникът по молбата претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 120 000лв. С оглед характера на спора настоящата съдебна инстанция намира за основателно възражението на процесуалния представител на молителя по чл.78,ал.5 ГПК във връзка с чл.144 АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответното дружество. Поради това при този изход на процеса молителя следва да бъде осъден да заплати на ответното по молбата дружество разноски за настоящата инстанция в размер на 31 681,75лв., редуцирано до минималното адвокатско възнаграждение определено при условията на чл.8,ал.1,т.6 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл.244,ал.1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на Комисията за енергийно и водно регулиране – София, представлявана от председателя д-р И. И., за отмяна на влязлото в законна сила решение № 1030 от 27.01.2021г. по адм. д. № 8886/2020г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение.

ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране – София да заплати на „Варуна“ – АД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Н. П. № 81, ет.4, ЕИК[ЕИК], представлявано изпълнителния директор В. Л., разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 31 681,75 /тридесет и една хиляди шестстотин осемдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки/лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Йордан Константинов

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Д. А. п/ С. П. п/ К. К. п/ Росица Драганова