Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. К. срещу Решение № 524/28.01.2020 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 8151/2013 г., поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 792/12.02.2021 г., в частта му, с която е отхвърлен иска на Н. К. за присъждане на законна лихва върху сумата от 5 644,80 лв. (представляваща обезщетение за оставането ѝ без работа за периода 19.06.2013 г. до 19.12.2013 г. вкл.), за периода от 19.12.2013 г. до 12.02.2019 г. в размер на 2 953,59 лв.

Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че искът за присъждане на законна лихва за периода от 19.12.2013 г. до 12.02.2019 г. върху обезщетението за оставане без работа, е основателен. Представя писмени бележки, в които преповтаря съображенията изложени в касационната жалба. Моли решението в обжалваната му част да се отмени и се постанови ново, с което се присъди претендираната сума. Не претендира разноски. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Т..

Ответникът по касационната жалба – Агенция за социално подпомагане (АСП) чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмено становище. Моли касационната жалба да се остави без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът по касация се представлява от юрк. К..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови решението в обжалваната му част решаващият съд е изложил съображения, че законната лихва е дължима от деня на признаването на заповедта за незаконосъобразна, т. е. от 12.02.2019 г. Посочил е, че претенцията да се търси лихва за периода от 19.06.2013 г. до 12.02.2019 г. е неоснователна, тъй като самото обезщетение се определя на база основното възнаграждение към деня на признаване на уволнението за незаконосъобразно. Присъждането на лихва за този период би довело до неоснователно обогатяване на ищцата.

Решението в обжалваната част е частично правилно, частично недопустимо.

Съгласно чл. 104, ал. 1, изр. първо от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД (ЗАКОН ЗЗД ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) (ЗЗД) при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.

Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл. определя момента, от който вземането на държавния служител е ликвидно и изискуемо. Ответникът изпада в забава от момента на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на уволнението като незаконосъобразно.

Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им.

В случая Решение № 7965/14.12.2016 г. по адм. дело № 81/2016 г. на АССГ, е влязло в сила на 12.02.2019 г. (оставено е в сила с Решение № 1893/12.02.2019 г. по адм. дело № 1237/2017 г. по описа на ВАС), т. е. 12.02.2019 г. е датата, от която се дължи законна лихва до окончателното ѝ изплащане.

Изложените в касационната жалба съображения за дължимостта на така претендираната законна лихва (през всичките месеци, включени в периода 19.06.2013 г. – 19.12.2019 г., органът по назначаването е бил длъжен, но не е изпълнявал задължението си по чл. 30, т. 3 ЗДСл., поради което той последователно (през шестте месеца по чл. 104, ал. 1 ЗДСл.) е изпадал в забава, алтернативно, че подадената искова молба през 2013 г. играе ролята на покана), не почиват на приложимата нормативна уредба и не са съобразени със задължителното, на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ), тълкувателно решение. Независимо, че съдебното решение, с което се отменя заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, възстановява фактическото и правно положение, съществувало преди уволнението на служителя, законодателят е определил, че правото на обезщетение възниква с факта на отмяната на уволнението и това е меродавният момент, към който следва да се уредят имуществените последици между страните по правоотношението. Лихва върху сумата на обезщетението, не би могла да се дължи, преди самото то да е дължимо. Обезщетението е за оставане без работа, но то няма характер на заплата за държавния служител и не се дължи периодично, за да изпада длъжника в забава след изтичането на всеки един от месеците, включени в периода на обезщетението.

При извършената при условията на чл. 218, ал. 2 АПК проверка, настоящата инстанция констатира, че решението на АССГ, в частта, с която е отхвърлен иска за лихва за периода от 19.06.2013 г. до 18.12.2013 г. вкл., е недопустимо. Съдът се е произнесъл по иск, с който не е бил сезиран. Видно от приложените по адм. дело № 8151/2013 г. на АССГ молба вх. № 15287/20.05.2019 г. и молба вх. № 22541/18.07.2019 г., ищцата е претендирала законна лихва за времето от 19.12.2013 г. до 12.02.2019 г. С влязло в сила Решение № 792/12.02.2021 г. по адм. дело № 8151/2013 г., съдът е поправил допуснатата фактическа грешка при посочване на сумата на претендираната лихва, но не и периода за който тя се е претендирала, въпреки указанията дадени в Определение № 15838/21.12.2020 г. по адм. дело № 8009/2020 г. на ВАС. Както в мотивите на решението, така и в дипспозитива, съдът е изложил съображения за неоснователност на иска за периода 19.06.2013 г. – 12.02.2019 г. В тази част съдебното решение ще следва да се обезсили. В частта с която е отхвърлен иска за заплащане на лихва върху сумата от 5 644,80 лв. (представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 19.06.2013 г. до 19.12.2013 г. вкл.), за периода от 19.12.2013 г. до 12.02.2019 г. решението, като правилно ще следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора своевременно направената претенция на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело №5/2009 г. на Върховния административен съд, следва да се уважи. С оглед предмета на спора, фактическата и правна сложност на делото съдът определя същото в размер на 100 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 524/28.01.2020 г. на Административен съд София-град постановено по адм. дело № 8151/2013 г., поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 792/12.02.2021 г., в частта му, с която е отхвърлен иска на Н. К. за присъждане на законна лихва върху сумата от 5 644,80 лв. (представляваща обезщетение за оставането ѝ без работа за периода 19.06.2013 г. до 19.12.2013 г. вкл.), за периода от 19.06.2013 г. до 18.12.2013 г. вкл. и прекратява производството по делото. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Н. К., [ЕГН] да заплати на Агенция за социално подпомагане сумата от 100 (сто) лева разноски по делото. Решението е окончателно.