Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Дешин“ ООД чрез процесуален представител срещу решение № 446 от 30.09.2020 г. по административно дело № 93/2020 г. на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата му против индивидуален административен акт – Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент (УП) по мярка 214 „Агроекологични плащания“ (АП) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) – 2007 – 20013 г. за кампания 2016 г. с изх. № 01-2600/6744/1/13.11.2019 г., издадено от Заместник директора на Държавен фонд „Земеделие“. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и присъждане на деловодни разноски. Подробни доводи са изложени в подкрепа на твърденията за незаконосъобразност на решението. На проведеното на 18.03.2021 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на касационния жалбодател е направил искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно приложимостта на чл. 77, § 2, б. „а“ от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на съвета във вр. с чл. 2, § 2, б. „е“ от същия Регламент в конкретния случай, а с допълнителна молба е поставил и други въпроси.
Ответникът по касационната жалба – Заместник изпълнителният директор на „Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) в представено писмено становище от процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и осъди жалбодателя да му заплати и юрисконсултско възнаграждение, като е направено и възражение за прекомерност на размера на заплатения от него хонорар за един адвокат. В представено от процесуалния представител становище от 12.05.20201 г. е изразена становище за неоснователност на направеното искане за отправяне на преюдициално запитване.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно.
Първоинстанционният съд, след извършената пълна проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.
Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е било Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент (УП) по мярка 214 „Агроекологични плащания“ (АП) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) – 2007 – 20013 г. за кампания 2016 г. с изх. № 01-2600/6744/1/13.11.2019 г., издадено от Заместник директора на Държавен фонд „Земеделие“, с което е отказана финансова помощ и е прекратен поетия от жалбодателя агроекологичен ангажимент по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС1), в което са изложени съображения, че за част от площите дружеството е представило доказателства, че е в обективна невъзможност да спази поетия ангажимент, но за част с площ от 22,91 ха не са представени такива и площта не е заявена за подпомагане за кампания 2016 г.
При извършената проверка настоящият състав установи, че при постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила – съдът е изяснил спора по същество, като при разглеждане на делото страните са участвали активно в събирането на доказателствата и изясняване на релевантните за спора факти и няма спор относно приетите за установени такива от съда и са осъществили правото на защита в пълен обем.
Решението е и обосновано – съдът е формирал изводите си, въз основа на събраните по делото и представените с административната преписка доказателства, които са изложени аргументирано.
Страните не спорят, че „Дешин“ ООД за кампания 2016 г. не е подало заявление за плащане по мярка 214 АП от ПРСР 2007-2013 г. с направление „“Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност(ВПС 1), за което е имало поет петгодишен ангажимент, като е уведомено за възможността да ангажира доказателства относно обстоятелствата за това. С писмо от 20.12.2016 г. касационният жалбодател излага пред органа причините за неподаване на заявление и представя доказателства в подкрепа на твърденията си, а именно въведената норма на § 15 от ПЗРЗСПЗЗ, довела до предсрочно прекратяване на сключените от него договори за ползване на пасища, мери и ливади държавна и общинска собственост. Излага съображения, че това обстоятелство и предвид изискванията на чл. 24, ал.2 от Наредба № 11 от 06.09.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 АП от ПРСР за периода 2007-2013 г., изискваща всяка година поне 90% от площта по съответното направление да се припокрива географски с площта, за която е поет агроекологичен ангажимент е приел като невъзможност да продължи с изпълнението на поетия ангажимент, поради обективни и независещи от него причини.
Същият факт е установен и от назначената по делото експертиза, приета без възражение от страните, като вещото лице е установило допълнително също и факти, за който страните не спорят, а именно, че за площите, за които е установено, че са в хипотезата на § 15, ал. 1 ПЗРЗСПЗЗ, за които е поет ангажимент от дружеството са изключени при прилагане на Процедурата за извършване на пълно или частично адаптиране на ангажиментите по мярка 214 от ПРСР 2007- 2013 г., по мярка 10 и мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. Установено е и, че от одобрената площ 53,79 ха преди налагане на посочената Процедура за 30,88 ха дружеството е било в обективна невъзможност да продължи ангажимента си, а за площ 22,91 ха не е доказал такава невъзможност.
При правилно установена фактическа обстановка и факта, че за кампания 2016 г. жалбодателят не е подал заявление за подпомагане по мярка 214 АП от ПРСР 2007-2013 г. обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд приема, че обжалваният пред него акт е законосъобразен.
Наведените в касационната жалба доводи за приложимост на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., както и на разпоредбата на чл. 77, § 2, т. 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета са неоснователни, тъй като същите биха могли да бъдат обсъждани единствено в хипотезата на подадено заявление за подпомагане, което е абсолютна процесуална предпоставка за произнасяне от органа по неговата основателност.
С УП, предмет на проверка за законосъобразност пред АС – Монтана органът е постановил единствено прекратяване на агроекологичния ангажимент на дружеството по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС1) и отказва финансова помощ, като липсва разпореждане за налагане на санкция.
С оглед на така установеното следва извод, че фактическите и правни основания за постановяване на акта са установени по безспорен начин по делото, при което същият е законосъобразен.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че решението е и законосъобразно.
С оглед на установеното по-горе настоящият състав намира, че искането за отправяне на преюдициално запитване, с въпроси, по които няма спор между страните по делото и касаещи безспорно установената по делото причина, поради която е намалена площта, за която жалбодателят е поел дългогодишен агроекологичен ангажимент, както и предприетите по този повод действия от страна на органа, които обаче не са предмет на спора по делото и при липсата на подадено заявление за подпомагане за кампания 2016 г. от страна на жалбодателя е неоснователно, тъй като разпоредбите, чието тълкуване се иска са неотносими към предмета на спора по настоящето дело. Поради това същото следва да бъде оставено без уважение.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.3 касационният жалбодател следва а бъде осъден да заплати на администрацията на органа деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:
О. Б. У. искането на „Дешин“ ЕООД за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, като неоснователно.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 446 от 30.09.2020 г., постановено по административно дело № 93/2020 г. от Административен съд Монтана.
ОСЪЖДА „Дешин“ ЕООД, с[ЕИК] да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ деловодни разноски в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно.