Министърът на правосъдието на основание чл. 17 ЗУС е внесъл предложение Върховният съд да издаде тълкувателно решение по чл. 116 ГПК, тъй като с решенията си № 740/1953 г., I г. о. на Върховния съд, и решение № 406/1954 г. на IV г. о. на същия съд е застанал на различни становища при тълкуването на казания законен текст.

Върховният съд, ОСГК, за да се произнесе, взе предвид:

1. С решението си № 740/1953 г., I г. о., Върховният съд е приел, "че ищецът във всяко положение на делото в първата инстанция да измени - увеличи или намали, размера на иска, без да промени основанието си. И че това може да стори и при повторното разглеждане на делото в първата инстанция".

2. С решение № 406/1954 г., IV г. о. на Върховния съд, е прието, че след като решението на първоинстанционния съд се отмени от втората инстанция, ищецът не може да измени основанието на иска, защото с изменението на основанието на иска се предявява нов иск. Ако се допусне изменението на основанието и след като делото е било върнато на първата инстанция за ново разглеждане, това значи ответникът да се лиши или ограничи в процесуалните права. Защото при повторното разглеждане на делото втората инстанция решава същото при събраните вече доказателства и няма възможност процесът да се осветлява повече фактически.

3. Ако и Върховният съд по тези две решения да е засегнал два различни въпроса - с първото - изменението на размера на иска, а с второто - изменението на основанието на иска - тъй като чл. 116 ГПК третира по еднакъв начин тези два въпроса, то по същество решенията, цитирани по-горе, действително сочат на две противоречиви становища.

4. Член 116 ГПК постановява, че ищецът при всяко положение на делото в първата инстанция може да измени - увеличи или намали, размера на...