Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби на "Милба" ЕООД, гр. С., и на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение № 6826/30.11.2020 г. по адм. дело №13945/2019 г. на Административен съд - София - град (АССГ).
Касационният жалбоподател - "Милба" ЕООД, гр. С., обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу уведомително писмо №01 - 2600/5651/30.09.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ относно коригирани разходи по проектобюджета по проектно предложение на "Милба" ЕООД, гр. С., за подобект 2 с определени недопустими за финансиране разходи в размер на 152 951, 42 лева и за подобект 4 с определени за недопустими за финансиране разходи в размер на 10 202,46 лева. Касаторът иска отмяна на решението в обжалваната от него част като неправилно - материално - правно незаконосъобразно и навежда и доводи и за необоснованост, в писмен отговор на касационната жалба на другата страна иска оставяне в сила на обжалваната от другата страна част от решението и присъждане на разноските за касационната инстанция.
Касационният жалбоподател - изпълнителен директор на ДФЗ, обжалва решението в частта му, с която е отменено по жалба на "Милба" ЕООД същото уведомително писмо в частта му, с която е отказано заплащането на разходи за бизнес план в размер на 68 000 лева, като целият размер разходи е недопустим за финансиране, иска отмяната му като неправилно - небосновано и материалноправно незаконосъобразно и постановяване на друго решение, с което се отхвърля жалбата на дружеството в тази й част, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни.
Разгледана по същество касационната жалба на "Милба" ЕООД е основателна по част от формулираните в нея оплаквания.
За да постанови решението си, АС е взел предвид, че "Милба" ЕООД е кандидатствал за подпомагане по проектно предложение по процедура чрез подбор по подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/ маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. В обжалваната от този касатор част решението си, АС е установил, с оспореното уведомително писмо от заявените за подобект 2 "Преустройство и реконструкция на съществуващи сгради в предприятие за преработка на сливи и бадеми" общо 555 706, 31 лева е постановен отказ за финансиране на 152 951, 42 лева поради недопустимост на разходите съгласно точка 16 от раздел 14.3 на Условията за кандидатстване по процедурата, за активи или дейности в частта им, която надвишава определените референтни разходи. От общо заявените за подобект 4 "Озеленяване" разходи за финансиране в размер на 32 712,84 лева административният орган е постановил отказ за финансиране на разходи в размер на 10 202, 46 лева поради недопустимост на разходите съгласно точка 16 от раздел 14.3 на Условията за кандидатстване по процедурата, за активи или дейности в частта им, която надвишава определените референтни разходи. АС е изложил мотиви, че оспорените части от писмото са издадени от компетентен орган, в надлежна писмена форма, съдържа необходимите реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните правила. Съдът е обсъдил заключението на приетата по делото съдебно - икономическа експертиза и е приел, че административният орган правилно е изчислил както допустимите разходи и съответните корекции, които са в съответствие с приложимото материално право и целта на закона.
Неправилна е преценката на АС, че спорната част от писмото съдържа необходимите реквизити и в частност правно основание за извършване на корекции в проектобюджета по проектното предложение на касатора по процедура чрез подбор по подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" по подмярка 4.2 от мярка 4 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. В спорните части от уведомителното писмо изпълнителният директор на ДФЗ е направил корекции, като е описал по - горе посочените недопустими за финансиране разходи, позовавайки се единствено на Условията за кандидатстване, които са утвърдени със заповед № РД 09 -79/09.02.2018 г. на заместник - министъра на земеделието, храните и горите. В оспореното уведомително писмо липсва позоваване на какъвто и да е било нормативен акт, даващ правомощие на изпълнителния директор на ДФЗ да коригира разходи по проектобюджет по проектно предложение. Всъщност в него извън текста за възможност за обжалване на писмото по реда на чл.133 АПК в определени негови части, не е споменат какъвто и да е било нормативен акт. Нито административният орган, нито съдът са посочили или обсъдили каквато и да е било норма от Наредба №20/27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/ маркетинг на селскостопански продукти", издадена от министъра на земеделието и храните и съдържаща значителна част от приложимото материално право. В случая не е налице и хипотезата, в която мотивите се съдържат в други документи от административната преписка, тъй като липсва препращане към друг такъв документ, който да съдържа конкретното правно основание за конкретните корекции. Липсата на реквизит по чл.59, ал.2, т.4 АПК е самостоятелно отменително основание, но в случая то е довело и до материално-правна незаконосъобразност, като изводите на съда за съобразяване с материалния закон са декларативни и не съдържат каквато и да е било материално-правна норма, която да е приложима според него.
Предвид изложеното решението на АС в обжалваната част е неправилно - необосновано и материално-правно незаконосъобразно, следва да се отмени, вместо него да се постанови друго, с което се отменя спорната част от писмото, съдържащо отказ за финансиране поради липса на посочено правно основание в нея и материално-правна незаконосъобразност на основание чл.146, т.2 и т.4 АПК и да се върне на административния орган за ново произнасяне по проекто - бюджета по проекто - предложението в тези му части. Вследствие на изхода на делото в тази му част следва да се отмени и частта от решение, с която дружеството е осъдено да заплати на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение, предвид отпадането на хипотезата на чл.143, ал.3 АПК.
Разгледана по същество касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ е неоснователна.
За да постанови обжалваната от този касатор част от решението си, съдът е посочил, че в оспорения отказ липсват каквите и да е било фактически и правни основания, Допълнително са изложени мотиви, че трите представени от дружество оферти за този разход се отнасят до една и съща услуга, тоест същите са съпоставими и е избрана икономически най - ниската оферта.
Решението е правилно в тази му част и следва да бъде оставено в сила.
Както беше посочено по - горе, липсата на фактическите и правни основания за издаване на оспорения индивидуален административен акт е самостоятелно основание за отмяната му, още повече, че същите в случая препятстват и възможността за проверка на материално - правната му законосъобразност. Недопустимо е за пръв път в касационната жалба да се сочат непосочени в административния акт фактически и правни основания за отказа в тази му част, представляващи опит да се мотивира допълнително акта, тъй като съгласно ТР №16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС посочването на мотиви в отделен документ от административния орган е допустимо най - късно до изпращане на жалбата до първоинстанционния съд. Посочените едва пред касационната инстанция нови фактически твърдения не следва да се обсъждат и предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство по чл.220 АПК.
При направената служебна проверка на материално - правната законосъобразност на решението в тази му част по чл.218, ал.2 АПК съдът констатира, че решението не е съобразено с нормата на чл.173, ал.2 АПК, изискваща преписката да се върне за ново произнасяне от административния орган и по тези заявени от дружеството разходи за финансиране поради естеството на акта и следва да се постанови цитирания диспозитив и относно спорните разходи за бизнес план в размер на 68 000 лева.
С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираното от изпълнителния директор на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение, а на "Милба" ЕООД, гр. С., следва да се присъдят претендираните от дружество разноските за касационната инстанция в размер на 1305, 23 лева заплатена държавна такса за касационното обжалване, платими от ДФЗ. Дружеството не е представило доказателства за направени разноски за адвокатски хонорар за настоящата инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК и 222, ал.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ частите от решение № 6826/30.11.2020 г. по адм. дело №13945/2019 г. на Административен съд - София - град, с които е отхвърлена жалбата на "Милба" ЕООД, гр. С., срещу срещу уведомително писмо №01 - 2600/5651/30.09.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ относно коригирани разходи по проектобюджета по проектно предложение на "Милба" ЕООД, гр. С., за подобект 2 с определени недопустими за финансиране разходи в размер на 152 951, 42 лева и за подобект 4 с определени за недопустими за финансиране разходи в размер на 10 202,46 лева и е осъдена "Милба" ЕООД, гр. С., да заплати на Държавен фонд "Земеделие" юрисконсултско възнаграждение в размер на 211, 74 лв. И В. Т. П.:
ОТМЕНЯ отказ за финансиране по уведомително писмо №01 - 2600/5651/30.09.2019 г. на изпълнителния директор Държавен фонд "Земеделие" относно коригирани разходи по проектобюджета по проектно предложение на "Милба" ЕООД, гр. С., за подобект 2 с определени недопустими за финансиране разходи в размер на 152 951, 42 лева и за подобект 4 с определени за недопустими за финансиране разходи в размер на 10 202,46 лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне в отменените части на отказа по заявените за финансиране разходи със задължителни указания в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати 1305, 23 лева ( хиляда триста и пет лева двадесет и три стотинки) разноски за касационната инстанция на "Милба" ЕООД, гр. С., ул. "Хубча" №8, ет.1.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.