Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Л., В. Л. и С. Л., всичките от гр. П., представлявани от адв. Л. К. и като наследници на М. Л. срещу решение № 959/02.12.2020 г., постановено по адм. дело № 9/2020 г. по описа на Административен съд – гр. П., с което е отхвърлена жалбата им против РА № Р- 16001318003467-091-001/08.01.2019 г., потвърден с решение № 672/26.11.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП за установен данък на наследодателя на касационните жалбоподатели по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 8 867,77 лв. и лихви – 4 225,74 лв. и за 2014 г. в размер на 1 529,49 лв. и лихви – 573,17 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационните жалбоподатели излагат оплакване, че съдът не е обсъдил в решението си всички доказателства по делото и не е посочил кои факти намира за установени и кои за недоказани, както и че не е обсъдил всички доводи относно незаконосъобразността на ревизионния акт. Твърди се в касационната жалба, че съдът неправилно при обсъждането на доказателствения материал не е дал явна оценка. В нарушение на процесуалните правила съдът не бил допуснал събирането на гласни доказателства, които имат съществено значение за правилното решаване на делото въпреки, че в първото по делото заседание на 10.03.2020 г. съдът допуснал двама свидетели за установяване на правнорелевантни факти, но в съдебното заседание на 22.06.2020 г. съдът заличил втория свидетел, с показанията на който щяло да се докаже психическата зависимост на наследодателя...