Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д., подадена чрез пълномощник – адвокат С. М., против Решение № 2412/23.12.2020 г., постановено по административно дело № 337/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С оспореното решение е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДК–10–ЮЦР–61/04.12.2017 г. на Началника на РДНСК – Южен централен район, с която е оставена в сила Заповед № 40/13.09.2017 г. на Главния архитект на О. М за отказ за узаконяване на строеж „Масивна ограда“ в продължение „Прозирна ограда“, намиращ се извън границите на УПИ XI-286, кв. 23 по плана на [населено място], община М., в частта „Масивна ограда“ в УПИ XI-286, кв. 23 по плана на [населено място], община М..

В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се възприетите от съда правни изводи по приложението на чл. 177, ал. 2 АПК, като се сочи, че отказът за узаконяване е нищожен, като постановен в противоречие с влязло в сила съдебно решение. На следващо място се възразява по законосъобразността на процесния отказ, като се твърди отсъствие на нарушения по чл. 48, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се обяви нищожността на оспорения отказ за узаконяване, алтернативно да се отмени заповедта на Началника на РДНСК, в обжалваната й част.

Ответникът, Началникът на РДНСК – Южен централен район се представлява от юрисконсулт С., който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважена.

За Главния архитект на О. М се явява юрисконсулт К., която оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на съдебното решение, развити в писмен отговор. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, в това число основно и допълнително заключение по съдебно-техническа експертиза, приети без възражения от страните, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед. Приел е, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби, които правни изводи са обосновани и законосъобразни, поради което се споделят от настоящата съдебна инстанция.

Неоснователно е възражението, развито в касационната жалба за нищожност на отказа за узаконяване съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, която предвижда, че актове и действия на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение са нищожни. Правилно съдът е отрекъл приложимостта на тази норма, тъй като не е налице противоречие на процесния отказ с влязлото в сила съдебно решение, постановено по административно дело № 2825/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Единственият мотив в това решение, с което е отменен първия по време изричен отказ за узаконяване на строежа е свързан с това, че наличието на влязла в сила заповед за премахването му, не е пречка за провеждане на процедурата по § 127 ПРЗЗИДЗУТ, като контрол за законосъобразност по отношение на наличието или липсата на предпоставките за приложението на §127, ал.2 ПЗРЗИДЗУТ, не е бил осъществен както от органа, така и от съда. С оглед на тези мотиви в посоченото съдебно решение, които са възприети и от касационната инстанция, административният орган е бил длъжен да се произнесе повторно по заявлението за узаконяване без да се влияе от заповедта за премахване на строежа, но като осъществи пълна проверка за спазване на материалноправните предпоставки по §127 ПРЗЗИДЗУТ.Стелно, процесният повторен отказ, в който са изложени мотиви, различни от първия, не се явява е нищожен по смисъла на чл. 177, ал. 2 АПК.

Неоснователни са и възраженията на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на оспорената заповед и потвърдения с нея отказ за узаконяване в частта „Масивна ограда“. Установено е, че западната част на масивната ограда е изпълнена на уличната регулация от бетонови тухли с височина около 2 метра, тоест в противоречие с изискването, разписано в чл. 48, ал. 7 ЗУТ, съгласно което към улицата височината на плътната част на оградата следва да е до 0,6 метра. Южната част на оградата е изградена вътре в имота, поради което е налице нарушение на нормата на чл. 48, ал. 1 ЗУТ, регламентираща местонахождението на оградата да бъде по регулационните линии на същия. При така установените факти, правилен е решаващият извод, възприет в съдебното решение за липса на предпоставките за узаконяване на строежа, като извършен в нарушение на чл. 48, ал. 1 и ал. 7 ЗУТ.

Предвид изложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Не се установиха съществени процесуални нарушения, въпреки обратните твърдения в касационната жалба, които освен това са лишени от конкретика. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, в полза на О. М следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2412/23.12.2020 г., постановено по административно дело № 337/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Д. Д. с ЕГН : [ЕГН], да заплати в полза на О. М, съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лева. Решението не подлежи на обжалване.