Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 107, ал. 3 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. от гр. В., чрез адв. К., против Решение № 334 от 16.10.2020 г., постановено по адм. дело № 232/2020 г. по описа на Административен съд – Враца, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 3394- 12/19.02.2020 г. на инспектор по приходите в Дирекция “МДТ“ при О. В, потвърден с Решение № 744/19.03.2020 г. на Директора на Дирекция “МДТ“, ръководител на звеното по местни приходи в О.В.К поддържа, че оспореният съдебен акт е неправилен, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че фактите и обстоятелствата по издаване на оспорения акт са останали неизяснени от съда. В тази насока изтъква, че в подадената декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ – Приложение № 2 с вх.№ 238381 от 31.03.1998 г. има несъответствия, които засягат основата за облагане с ДНИ и ТБО, но същите не са отстранени от административния орган преди издаването на оспорения акт. Намира, че решаващият състав не е съобразил сключения договор за наем с „Чикас-1“ ЕООД относно имотите по декларация вх. № 238381 от 31.03.1998 г., както и договорите, сключени между „Чикас – 1“ ЕООД, „Брамас – 96“ АД и „Д.Д.Д.-1“ ООД. В т. 5 от жалбата подробно се изброяват писмени доказателства, във връзка с които е заявено оспорване на истинността им (по автентичност и съдържание), ако бъдат приети посочените документи. Направено е и искане, за допускане на двама свидетели, което не е коментирано, както в протоколите от с. з., така и в решението, поради което съответно производство по оспорване на горните „документи“ не е открито от АС, което представлява съществено процесуално нарушение. Според касатора съдът е игнорирал разпоредбата на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, както и възражението му, че услугите по чл. 62 от ЗМДТ не са предоставяни. Излага аргументи за липсата на мотиви в АУЗД. Иска отмяна на решението на АС – Враца и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения АУЗД, ведно с присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът – директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при О. В, в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., заявено е и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на касационния жалбоподател.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:
Предмет на производството пред първоинстанционния административен съд е законосъобразността на АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 3394- 12/19.02.2020 г. на инспектор по приходите в Дирекция “МДТ“ при О. В, потвърден с Решение № 744/19.03.2020 г. на Директора на Дирекция “МДТ“, ръководител на звеното по местни приходи в О. В, с който на М. Д. са определени задължения за ДНИ и ТБО по декларация № 238381/ 31.03.1998 г. за имоти, намиращи се в гр. В. и [населено място] за 2019 г., както и данък за превозните средства за 2019 г. за т. а. „Мерцедес“, модел 312 Д с рег. [рег. номер на МПС], за л. а. „Ф. Л“ рег. [рег. номер на МПС], за автомобил „Ф. Л“ с рег. [рег. номер на МПС] и за лек автомобил „О. В“ с рег. [рег. номер на МПС] за 2018 г. Общият размер на установените задължения и лихви по АУЗД възлизат на 2018,16 лв.
За да отхвърли жалбата на Д., първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното:
Съдът е установил, че към 2019 г. М. Д. е собственик на 1/2 ид. части от имот, находящ се в гр. В., ул. “Илинден“ № 5, стар месокомбинат, ведно с построените в имота сгради, за които е подадена декларация с вх. № 238381/31.03.1998 г. За този имот жалбоподателят е подал декларация с дата 27.12.2018 г. за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2019 г., в която е декларирал, че имота няма да се ползва през 2019 г., но същата не е входирана в деловодната програма на О.В.Б е също така, че с молба-декларация от 27.12.2018 г., без входящ номер, е декларирано от Д., че горепосочения имот и сгради ще се ползват от „Чикас“ ЕООД съгласно договор за наем от 01.11.2017 г., поради което моли да бъде освободен от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имота за 2019 г. Този имот попада в трети район, с оглед декларираното от него в декларацията по чл.14 ЗМДТ, по отношение на който общината предоставя и трите услуги относно управлението на битовите отпадъци.
Съдът е посочил в решението си, че данъчната оценка за целия имот, в това число земя и сгради, е в размер на 360321,50 лв. или за оспорващият този размер е 180160,75 лв., който размер не се оспорва от жалбоподателя. Възражението на жалбодателя относно различните адреси на имота в декларацията и в АУЗД, което според него не дава възможност за идентифициране на същия, е прието от съда за неоснователно, тъй като от всички представени от него и от ответната страна доказателства става ясно, че се касае до един и същи обект. Решаващият състав е подчертал, че ползването на имота, находящ се в гр. В., ул. „Илинден“ № 5, няма вещноправен характер, а е предмет на договор за наем, поради което и на основание чл. 11, ал.1 и чл. 64, ал.1 ЗМДТ задължено лице за ДНИ и ТБО за него е собственикът на имота. В случая ДНИ за имота е правилно изчислен, като размерът на данъчната оценка се умножи по коефицента, който е определен в чл. 15, ал. 1 на Наредба за определяне на местните данъци на територията на О. В - 1.5 на хиляда или размерът на данъка е 270,24 лева, каквато стойност е посочена в оспорения АУЗД.
Съдът е приел, че посочването на годишния размер на ДНИ и ТБО не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като данъкът и размерът на всяка една от услугите може да бъде установен без специални знания. Подчертал е, че задълженията за местни данъци и такси са нормативно установени, поради което не е необходимо в процесния акт да са изложени обширни мотиви в тази насока. Като неоснователно е отхвърлено възражението за неиндивидуализиране на недвижимия имот, за който се претендират задължения за данък и ТБО. В оспорения АУЗ изрично е посочено, че задълженията са за недвижим имот, деклариран при условията на чл.14 ЗМДТ и в тази връзка е посочен входящият номер на декларацията, партидния номер на имота, както и че същият се състои от земя и два производствени обекта със съответните им характеристики, съответстващи на декларираното.
По отношение на задълженията за ТБО съдът е посочил, че в жалбата не се твърди недължимост, поради непредоставяне на услугите, предвидени в чл. 62 ЗМДТ – сметосъбиране, сметоизвозвнеане, обезвреждане и поддържане на чистотата. Така въз основа на представените от ответника писмени доказателства е приел, че трите услуги са реално предоставени от О. В и са правилно определени по размер съобразно ставките посочени в решението за приемане на план-сметката за 2019 г.
Относно недвижимия имот намиращ се в гр. В., [адрес] според решаващия състав жалбоподателя дължи ТБО за всички предоставяни услуги за имота, а именно: за сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане и чистота, като не са налице изключенията на чл. 71 ЗМДТ за несъбиране на ТБО за този имот през 2019 г. Правилно е определен и ДНИ в размер на 11,32 лв. върху данъчната оценка на имота и съобразно притежаваната от жалбоподателя ½ идеална част.
По отношение на недвижим имот, намиращ се в [населено място] също е обоснован извод за законосъобразност на определения ДНИ и ТБО. От данните по делото, приложените пътни листа за с. Л., както и протоколи за извършените услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, е видно, че тези услуги са извършвани през цялата 2019 г., поради което и ТБО е дължима в цялост. Тъй като жалбоподателя е подал до О. В на 27.12.2018 г. декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за нежилищни и жилищни имоти вх.1623/02.01.2018 г., с която същия е декларирал, че няма да ползва имота през 2019 г. същата е взета предвид при определяне на ТБО за имота, съгласно чл.71, ал.1 ЗМДТ и е начислена само такса 1,55 промила /поддръжка, експлоатация и мониторинг на депо за БО и почистване на територии за обществено ползване/ върху данъчната оценка, която е дължима независимо от това дали имота се ползва или не. Правилно е определен и размера на дължимия данък за този имот за 2019 г. в размер на 7,09 лева, както и размера на дължимите лихви за неплащане на задължението в срок. За втория имот в [населено място], за който не е подадена декларация за неизползване, правилно е определен ДНИ за притежаваната ¼ ид. ч. от имота в размер на 1,39 лв. Правилно е прието, че за него се дължи пълната ТБО от 2.25 промила, която е определена на 2,08 лв.,
Законосъобразно определен е и данъка върху МПС за 2019 г. - „Ф. Л“ с рег. [рег. номер на МПС], за автомобил „Ф. Л“ с рег. [рег. номер на МПС] и за лек автомобил „О. В“ с рег. [рег. номер на МПС] за 2019 г. Същият е определен съобразно идеалната част на собственост на жалбоподателя и в съответствие с мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство при липса на основания за освобождаване от данък по чл.58 ЗМДТ. По отношение на л. а „Ф. Л“ с рег. [рег. номер на МПС] липсва подадена декларация за променено обстоятелство /подновено решение на ТЕЛК/, тъй като от подадената коригираща декларация за него е видно, че жалбоподателят е декларирал решение на ТЕЛК със срок до 01.05.2018 г. По отношение на л. а. „Ф. Л“ с рег. [рег. номер на МПС], коригиращата декларация е за съпругата на жалбоподателя. Относно определения с АУЗД данък върху МПС за товарен автомобил марка „Мерцедес“ 312 Д с рег. [рег. номер на МПС] съдът е обосновал законосъобразност на акта и в тази част.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо, но частично неправилно.
Неоснователна е касационната жалба свързана с определения ДНИ за имоти, находящи се в [населено място] и в гр. В., [адрес]. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ в приложимата редакция с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. В случая страните не спорят, че за горепосочените имоти е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ от касатора и спрямо него са налице предпоставките по чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ за възникване на задължението за заплащане на ДНИ за 2019 г., което е правилно определено в размер съобразно чл. 22 ЗМДТ и Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на О. В съобразно данъчната оценка на имотите, чийто размер не е оспорен от жалбоподателя.
С оглед изложеното, решението на съда в частта относно определените в АУЗД задължения за ДНИ за 2019 г. в размер на 11,32 лв., 7,09 лв. и 1,39 лв., ведно със съответните лихви за забава е правилно, като не са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна.
Правилно е решението и в частта относно задълженията данък върху превозните средства общо в размер на 241,40 лв. и лихви – 11,64 лв., като изложените от първоинстанционния съд мотиви се споделят изцяло от касационната инстанция.
Основателни са оплакванията на касатора свързани с начисления ДНИ за 2019 г. във връзка с декларираните 1/2 ид. части от имот, находящ се в гр. В., ул. “Илинден“ № 5, стар месокомбинат, ведно с построените в имота сгради, както и определените задължения за ТБО за 2019 г. за всички имоти посочени в АУЗД.
В случая не е спорно, че през 2019 г. М. Д. е собственик на 1/2 ид. ч. от имот, находящ се в гр. В., ул.“Илинден“, представляващ стар месокомбинат, деклариран с декларация вх. № 238381/31.03.1998 г., ведно с построените в същия имот сгради. Другата 1/2 идеални части е собственост на неговата съпруга.
Още в жалбата си пред АС – Враца касаторът изтъква несъответствия в подадената от него декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх.№ 238381 от 31.03.1998г., обосноваващи тезата му за различна основа за облагане с ДНИ и ТБО. В тази връзка Д. сочи, че на стр. 2 от тази декларация е посочен документа за собственост (Постановление № 1 / 06.08.1996 г. на ДСИ при PC - Враца), съгласно който сградата е масивна, монолитна, едноетажна и е с площ от 960 кв. м., но на стр. 4 от декларацията същата сграда е заявена като двуетажна, като на гърба на тази стр., в таблица 3, РЗП за обекта съответно е посочена като за двуетажна сграда - 1920 кв. м. Това според касатора противоречи на съседната колона от таблицата, където е отбелязана височина на сградата от 3,5 м - обща височина на която е практически невъзможно да са били изградени два етажа за промишлени нужди. Идентични са обстоятелствата по отношение площта на парцела, която съгласно документа за собственост и данъчна декларация е от 2899 кв. м., а по Скица на СГКК от 03.04.2007 г. (представена по делото), издадена въз основа на документ за собственост (Постановление № 1 / 06.08.1996 г. на ДСИ при PC - Враца) се установява, че ПИ 12259.1008.181 е с площ от 2086 кв. м.
Тези възражения не са обсъдени от съда, като същият неправилно приема в мотивите си, че жалбоподателят не оспорва размерът на данъчната основа за облагане на този имот, респ., че законосъобразно е определен ДНИ /съгласно АУЗД – 270,24 лв. и лихви – 12,92 лв./.
Основателни са и оплакванията свързани със задълженията за ТБО за 2019 г., а именно: необоснованост на изводите за престиране на всички услуги по чл. 62 ЗМДТ за процесните имоти, неправилно отхвърляне на искането за допускане на двама свидетели заявено в молба от 05.08.2020 г. и в. с. з. на 17.09.2020 г., както и заявеното оспорване на писмените доказателства изрично посочени в т. 2 от молбата от 05.08.2020 г. /л. 424/ досежно тяхната автентичност и истинност. По аргумент от чл. 62 ЗМДТ, такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 66 ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1 - т. 4). Съгласно чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ в съответния район, се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година.
За доказване на спорните обстоятелства във връзка с предоставяне на услугите по компонентите на ТБО от ответника са представени заповед № 1813/22.10.2018 г. на Кмета на община В., с която са определени границите на районите и видът на предлаганите услуги съгласно чл. 62 ЗМДТ, както и честотата на тяхното извършване, а именно: събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депо или други съоръжения за битови отпадъци, както и чистота на териториите за обществено ползване.
Константна е практиката на Върховен административен съд, че таксата битови отпадъци не е данък. Нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект – чл. 11 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) /ЗМДТ/. Законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране и ползване на услугата в отделните компоненти. В своите решения Върховният административен съд многократно е приемал, че с оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани.
Първата от трите услуги по смисъла на чл. 62 ЗМДТ е услугата по сметосъбиране и сметоизвозване и тя се предоставя от общината на конкретния правен субект. Доказателствената тежест е на органа и за да докаже този елемент от фактическия състав по посочения компонент е следвало да представи като доказателства по делото: заповед на кмета на общината, издадена на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ; договор с дружеството – изпълнител за извършване на услугата по периоди; график, схеми и райони, в които се предоставя услугата съгласно заповедта на кмета; протоколите за текущ контрол по изпълнение на услугата; фактури за плащане на услугите, решение на Общинския съвет съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) за определяне на годишния размер на таксата, пътни листа на обслужващите машини и др. В случая не са представени доказателства за предоставяне на услугата по този първи компонент за имотите в гр. В. – липсват протоколи, фактури, пътни листа и пр. Представени са само пътни листи и протоколи за имотите находящи се в [населено място], без договор между община В. и ОП „БКС“, фактури и пр.
Другият вид услуга, която общината предоставя във връзка с битовите отпадъци е поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. По делото липсват доказателства, от които да се направи и извод, че улиците до имотите на жалбоподателя е престирана услугата. Наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии. Ето защо, законодателят е приел, че общото ползване предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци. Точният вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят е предоставил на дискрецията на общинския съвет и на кмета на общината. В действителност, предоставянето на услугата по т. 2 не е обвързано и не зависи от предоставянето или съответно непредоставянето на услугата по т. 1. Но и тук, за да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината не само да е определила вида и териториалния обхват на предоставяне на услугата /което се реализира със заповедта по чл. 63, ал.2 ЗМДТ/, но и фактически да я предоставя, за което да ангажира надлежни доказателствени средства. Тогава, когато услугата не се предоставя, такса не се дължи – чл. 71, т. 2 ЗМДТ. Тъй като не е обвързана от фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице, за тази услуга не е налице възможност предварително да се декларира неползване. В тежест на ответника е да предостави доказателства, от които по надлежен ред да се установи извършване на услугата по втория компонент, което доказване в случая не е проведено.
Липсват доказателства и в частта досежно поддържането на депо и обезвреждането на отпадъци свързани установяване на правоотношенията на между община В. и "Екопроект" ООД.
Задължение на съда обаче е да укаже на страните за кои факти не сочат доказателства, което задължение в случая не е изпълнено.
Предвид гореизложеното, решението на Административен съд Враца в частта относно определените задължения за ДНИ за 2019 г. в размер на 270,24 лв. и лихви – 12,92 лв. и ТБО за 2019 г. в общ размер на 1461,22 лв., включително и в частта относно присъдените в полза на община В. разноски следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на друг състав с указания за попълване на административната преписка с доказателства относно разходите за отделните услуги, както и доказателства за направените разходи от общината относно сметосъбиране и сметоизвозване, за депониране на отпадъци, за миене, метене и почистване на обществени места, за закупуване на съдове за битови отпадъци, за процесния период.
След попълване на делото с описаните по-горе писмени доказателства новият състав на АС-Враца следва да обсъди направените от Д. възражения свързани с размера на данъчаната основа за облагане с ДНИ и ТБО по отношение на имота, находящ се в гр. В., ул. „Илинден“ № 5, заявеното искане за оспорване по реда на чл. 193 ГПК на писмените доказателства посочени в т. 2 от молбата от 05.08.2020 г. /л. 424/, искането за допускане на свидетели, като изложи мотиви относно законосъобразността на процесния АУЗД относно задълженията за ТБО и лихвите върху тях за отделните видове услуги, както и ДНИ за горепосочения имот.
Предвид изхода на спора, по въпроса за разноските следва да се произнесе административния съд при следващото разглеждане на делото и предвид изхода му.
Воден горното и на основание чл. 222, ал.2, т. 1 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 334 от 16.10.2020 г., постановено по адм. дело № 232/2020 г. по описа на Административен съд – Враца, с която е отхвърлена жалбата на М. Д. срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 3394- 12/19.02.2020 г. на инспектор по приходите в Дирекция “МДТ“ при О. В, потвърден с Решение № 744/19.03.2020 г. на Директора на Дирекция “МДТ“, ръководител на звеното по местни приходи в О. В, в ЧАСТТА относно определените задължения за ДНИ за 2019 г. в размер на 270,24 лв. и лихви – 12,92 лв. и ТБО за 2019 г. в общ размер на 1461,22 лв., от които главница 1394,59 лв. и лихви - 66,63 лв., както и в частта за разноските.
ВРЪЩА делото в тази част на друг състав на Административен съд Враца за ново разглеждане при съобразяване с дадените указания в мотивите на решението.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 334 от 16.10.2020 г., постановено по адм. дело № 232/2020 г. по описа на Административен съд – Враца, в ЧАСТТА относно определените с АУЗД задължения за данък върху превозните средства в общ размер на 253,04 лв. и ДНИ в общ размер на 20,74 лева.
Решението е окончателно.