Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР.

Образувано е по касационна жалба на Д. С., Г. С., Р. Р. и К. С., подадена чрез пълномощник – адвокат В. Б., против Решение № 6245/10.11.2020 г., постановено по административно дело № 11966/2019 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № 18-8153/06.08.2019 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – София.

В касационната жалба се сочат и трите основанията по чл. 209, т. 3 АПК, но по същество се излагат доводи за допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилна преценка относно приложимите норми от ЗКИР. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения акт и преписката да се върне на органа за извършване на заявеното изменение в кадастъра.

Касационната жалба се поддържа от адвокат Б., която моли да бъде уважена по изложените в писмени бележки съображения.

Ответникът, Началник на Службата по геодезия, картография и кадастър – София, редовно призован, не се явява и не взема становище по спора.

Останалите ответни страни – В. В., Г. В. и П. В. се представляват от адвокат М., който оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила по съображения, развити в писмен отговор и писмена защита.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал подробно развилите се правоотношения. Отговорил е на всички поддържани пред него възражения, и е извършил съответната проверка за законосъобразност на оспорения административен акт. Правилно е приел, че е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материалния закон.

С оспорената заповед Началникът на СГКК - София на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е отказал изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. И., община С., за поземлен имот с идентификатор 32216.2346.15 по заявление вх.№ 01-87265/24.03.2017 г., съдържащо искане за нанасяне на нов имот с проектен идентификатор 32216.2346.215 в съответствие с решение №41200-3/23.01.2018 г. на ОСЗ „Овча купел“. От приложената в преписката скица–проект е видно, че имот с проектен идентификатор 32216.2346.215 с площ от 2.000 дка се формира като част от имот с идентификатор 32216.2346.15 с площ от 2.999 дка, който имот е записан в кадастралния регистър като собственост на наследниците на Г. М.. Тези лица са възразили изрично в хода на административното производство срещу исканото изменение.

При така установените факти, правилни са изводите, възприети от административния орган и от съда, за това, че е налице хипотезата по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, като образуваното административно производство е за отстраняване на непълнота и грешка в кадастъра, при което производство следва да се съблюдава разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, регламентираща, че при установена индиция за спор за материално право се постановя отказ да бъде допуснато заявеното изменение. Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 16 ДР ЗКИР, "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние, каквото несъответствие е налице в случая предвид представените документи за собственост от заявителя и заинтересованите лица. В този смисъл неоснователно е възражението, развито в касационната жалба за приложимост на друга хипотеза, а именно тази по чл. 51, ал. 1, т .1 ЗКИР.

На следващо място, правилно с оглед представените от страните решения на ОСЗ, съдът се е позовал на приложимата за случая норма на чл. 54, ал. 7 ЗКИР, която препраща към реда по чл. 54, ал. 1 – 6 ЗКИР, в това число и към ал. 2, в случаите на нанасяне в кадастъра на имоти, чието право на собственост е възстановено по реда на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Ето защо, представеното в хода на касационното производство Решение № 41200/30.09.2020 г. на Общинска служба „Земеделие“ с отбелязване, че е влязло в законна сила, не променя изхода на настоящия правен спор. В тази връзка, настоящата инстанция споделя мотивите на първата за това, че представените по делото съдебни решения са постановени по повод обжалване на административни актове, издадени по реда на ЗСПЗЗ, тоест не представляват съдебни решения по исков процес, в хода на който единствено може да се разреши спорът за собственост между оспорващите и заинтересованите страни. Установеният спор за материално право се явява преюдициален спрямо инициираното административното производство, поради което законосъобразно е отказано заявеното изменение в кадастралната карта и регистър.

С оглед изложеното, неоснователни са твърденията в касационната жалба за неправилност на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми, както и не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения, които са лишени от конкретика. Решението е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в полза на ответните по касация страни В. В., Г. В. и П. В., следва да се присъдят сторените от тях разноски в общ размер на 600 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6245/10.11.2020 г., постановено по административно дело № 11966/2019 г. по описа на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА Д. С., Г. С., Р. Р. и К. С., солидарно да заплатят в полза на В. В., Г. В. и П. В., съдебно-деловодни разноски в общ размер на 600 лева. Решението не подлежи на обжалване.