Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Местни приходи, търговия, транспорт и туризъм“ при О. А, подадена чрез процесуалния му представител адв. Б., против Решение № 101 от 25.09.2020г., постановено по адм. дело № 129/2020 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което е отменен Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № 2224-1/ 10.09.2018 г. на орган по приходите в община А., потвърден с Решение от 11.06.2020 г. на Директора на Дирекция МПТТТ на община А., в частта, с която на ЕТ „М 3113 – П. С.“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населеномясто], общ. Антоново, обл. Търговище, [улица] са установени задължения за такса за битови отпадъци за 2015 г., 2016 г. и 2017г.

От изложените в касационната жалба съображения се извежда, че се поддържа неправилност на съдебното решение в атакуваната му част поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения. Настоява се за отмяна на съдебния акт и постановяване друг такъв по съществото на спора. Претендират се разноски .

Ответникът – П. С., в качеството й на ЕТ“М 3113 – П. С.“, чрез процесуалния си представител адв. Н., в депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба. Изложени са подробни съображения за законосъобразност на постановения съдебен акт, въз основа на които настоява за оставянето му в сила и присъждане на разноски в размер на 300 лева..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно.

Върховният административен съд, първо отделение, намира, че касационната жалба, е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, и служебно осъществи проверка относно допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Административен съд - Търговище е образувано по жалба на П. С., в качеството й на ЕТ“М 3113 – П. С.“ срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 2224-1 от 10.09.2018г. на орган по приходите в О. А, възприет като потвърден в хода на административното му обжалване с Решение от 01.11.2018г. на Кмета на О. А, относно установените на едноличния търговец задължения за ТБО за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, определени със Заповед № 26 от 25.01.2018 г. на кмета на община А., с която издателя на акта е определен като лице, имащо права и задължения на орган по приходите за установяване, обезпечаване и събиране на данъци и такси съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ. Оспореният акт е обжалван в срок пред горестоящия АО, който с решението си го е потвърдил. От друга страна е приел, че процесният АУЗД в обжалваната част касаеща ТБО за 2015, 2016 и 2017 г. е незаконосъобразен изцяло, тъй като в акта не е посочено как е изчислена ТБО за главницата, нито как са начислени лихвите върху нея и нито от кой момент са дължими, според съда, данни за изчисленията няма и в адм. преписка. Постановеното решение е мотивирано въз основа на показанията на допуснатите и разпитани свидетели относно предоставяне на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и снегопочистване. Решението е неправилно

Същото е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, липсват фактически и правни основания във връзка със спора по делото. Мотивната част на решението не съставлява същинска такава. Съдът е следвало да обсъди представените по делото доказателства, а именно представените заповеди на кмета на О. А по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ; план – сметка по чл. 66, ал. 2 ЗМДТ; декларации от ответника по касация; пътните листи - налични по делото, протоколи за плащане на такса за депониране и обезвреждане на битови отпадъци и др. Съдът е изградил мотивите си единствено на свидетелските показания като не е обсъдил основните аспекти на спорния въпрос, а именно фактическото предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за имота, предмет на АУЗД за всеки от периодите, визирани в същия акт.

В обжалваното решение не се съдържа обсъждане на релевантните доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпределената тежест на доказване, доказателствената им сила и стойност. Направената констатация: „данните по делото сочат на неподдържане на териториите за обществено ползване до имота на жалбоподателя, невъзможност на определяне на сметосъбирането и сметоизвозването на отпадъците, както и обезвреждането на битовите отпадъци“ е изолирано изведена, не е подкрепена от предходни или последващи фактически или правни съждения. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила – липса на мотиви в обжалвания съдебен акт, при което се препятства изначално възможността за касационна проверка на обжалвания акт, нарушено е правото на защита на страните по отношение на същия акт.

Предвид горното решението следва да се отмени в обжалваната си част и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото, следва да се обсъдят поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства за извършване на услугите по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ, след което да се обосноват собствени мотиви дали от същите се установява извършване на услугите, за които с АУЗД са установени задължения за плащане на ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване за периоди 2015г. – 2017 г.

Решението следва да се отмени и в частта на присъдените разноски.

При новото разглеждане на делото и на основание чл.226, ал.3 АПК следва да бъде разгледан въпросът за направените разноски в настоящото касационно производство.

По посочените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222 ал. 2, т. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 101 от 25.09.2020г., постановено по адм. дело № 129/2020 г. по описа на Административен съд – Търговище.

ВРЪЩА делото на Административен съд – Търговище за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно.